— Сега ми е ясно, че трябваше повече да внимавам. Но аз ви се доверих…
— Не беше ли правилно да получа толкова, колкото щяхте да дадете на Арабела? — отвърна Елиза с хаплива насмешка. — Не съм ли и аз изстрадала толкова… или даже повече?
— Смятате ли, че ви отказвам някакво удобство? — кипна Максим. Той трябваше да се овладее, тъй като тази малка вещица умееше много ловко да го дразни. — Дадох ви това, което можех да си позволя, и то не е малко.
— Максим, остави — намеси се Николаус. — Момичето имаше право… — Той замлъкна внезапно, настъпен от дамска обувка под масата. Един поглед към Елиза показа, че е по-уместно, да не казва, че тя притежава собствен капитал и сама може да си плати всичко. Поради това той заключи със снизходителна усмивка. — Сигурно ще се радваме на всичките ви покупки.
— Ти съвсем сигурно! — каза Максим, сам учуден от злобата, която изпитваше към този мъж, който му беше добър приятел от години. Страхуваше се да си признае изгарящата го ревност.
Като се облегна на стола си, Максим взе кана бира от кръчмарката. Изпи веднага една глътка и се избърса устата с длан, втренчил очи в Елиза. От всички жени, които бе срещал до сега, тя бе първата, която успя да обърка напълно чувствата му. От една страна му се искаше да се реваншира за това, което му бе направила днес, от друга страна чувстваше в себе си непреодолимо желание да я опознае по-отблизо.
— Дамата, която покровителствам, днес ме заплаши, че ще си отмъсти на онзи, който й направи нещо лошо, и се кълна, че ме стресна. — Тъжна усмивка се разля по устните му, когато се обърна към приятеля си. — Внимавайте, Николаус, тя ще ни качи всички на въжето.
— Само вас, милорд, — увери го Елиза любезно — вие се погрижихте за моето отвличане. Вие сте този, който трябва да бъде наказан.
— Това означава ли, че животът на Николаус не е застрашен? — Той направи пауза, когато тя кимна бавно, и едва посмя да запита. — Ако животът ми зависеше от вас, щях ли да го загубя?
С красноречиво мълчание Елиза се обърна и го остави на съмненията му.
Николаус избухна в буен смях и се отпусна на стола си. Изпитваше наслада от това как Елиза се държеше с Максим. Рядко се случваше млада дама да се противопостави решително на негово благородие. В повечето случаи нежният пол му се хвърляше на врата и просеше благоволението му. Нито една от жените не бе разбрала сложната същност на този мъж. Максим бе човек, който обичаше предизвикателството на напрегнатия лов. Победи, които му падаха в скута, не му допадаха много. Всъщност, осъзна Николаус, ако Максим не бе станал жертва на Арабела, Елиза би могла да бъде възможна плячка за него. Затова трябваше по-често да напомнят на маркиза за изгубената му любов, за да не се замисля за нещо друго.
— Научих, че Риланд и Арабела са отишли скоро след сватбата в Лондон — започна той решително. — Новият й гардероб за представянето в двореца му струвал цяло състояние. — Той се усмихна многозначително — сигурно е получил висока заплата.
— Най-малко Риланд знае как да се отнася с една дама — отбеляза Елиза с ирония.
— Ако копирах маниерите на този селянин, това скоро щеше да ви вбеси — ядоса я Максим. — Този дръвник е в състояние да отвлече едно момиче и след това да изисква нейната благодарност за проявеното внимание. Ако бяхте чули фукните на Риланд, скъпа Елиза, щяхте да знаете, че нищо друго не го вълнува по-малко от удоволствието на дамата. Интересува го само собствената му наслада. Но кой мъж е в правото си да се хвали, когато оставя любимата си незадоволена?
Николаус се ядоса, като видя, че момичето сбърчи замислено лицето си, а Максим отбеляза това с усмивка. Тя естествено нямаше никаква представа за какво говори Максим и Николаус се опасяваше, че невинността й можеше да подтикне приятеля му да й разясни какво точно има предвид.
Поради това Николаус беше много доволен, когато поставиха на масата им големи блюда с месо и гарнитури. Устата му се изпълни със слюнки като ги видя, докато Максим изглежда не обърна внимание на вкусотиите, тъй като интересът му бе насочен единствено към предизвикателното момиче.
— Хайде, Максим, — настояваше Николаус, — има достатъчно за всички.
— Може да е така, — отвърна Максим, — но бих предпочел да вечерям вкъщи.
— Вкъщи? — погледна го учудено Николаус. — Това звучи, като че вече не можеш да дишаш без атмосферата на Хоенщайн.
— Е, замъкът е по-добър от някои хижи, в които съм живял. Достатъчен ми е огън, който да ме топли, меко легло и покрив над главата.
Изведнъж Елиза се разтресе от пристъп на кашлица, като си спомни за магарешките тръни в леглото му. Но гузната й съвест се успокои, като си каза, че това бе само частица от онова, което му се пада. Тя преглътна няколко пъти и продължи да яде усмихнато.