— Ако имаш предвид деня, когато се прибра пиян — не, не ми е казал. Но се досетих, че ти си го напоил.
— И не ти е споменал нищо за разговора ни?
— Нито думичка.
— Ами… Беше ми ядосан и с пълно право, но му обясних как стоят нещата.
— А как стоят нещата, Шон?
Моли остави чайника и зачака.
— Обичам Брена, госпожо О’Тул, и искам да се оженя за нея.
За миг тя не помръдна, после допря буза до главата му.
— Разбира се, че я обичаш и, разбира се, че искаш да се ожениш за нея. Не ми обръщай внимание. Малко ще си поплача.
— Ще бъда добър с нея.
— О, въобще не се съмнявам. — Избърса очи и отиде да вземе стоплената кифла. — Ти си добър за нея, а и тя — за теб.
— Иска ми се така да извъртя нещата, че идеята да изглежда нейна. Знаеш я колко упорита може да бъде, науми ли си нещо.
— Не спира, докато не получи каквото иска. Винаги съм твърдяла, че си умно момче, Шон.
— Мнозина не биха се съгласили с теб — засмя се той. — Е, смятах, че ще мога да изчакам. Общо взето съм търпелив. Но се оказа, че за това не мога да чакам. Днес купих земя.
Тя не само се изненада, но остана видимо доволна.
— Господи, момче, действаш доста бързо, когато решиш.
— Нека тя си направи къщата по свой вкус. Не съм придирчив за такива неща.
Моли отвори уста, после я затвори. Мъжете — знаеше го отлично — винаги говорят така и си вярват. А после подлудяват жената, захващайки се с детайлите. Но ще остави Шон и Брена сами да направят откритието.
— Винаги е смятала сама да си постои къща — рече тя накрая.
— Знам и не виждам защо да не го направи. Има талант за такива неща и работата й харесва. Аз самият не изпитвам никаква потребност да хвана чук или трион. Но изкарвам добри пари, а ще печеля още повече, щом залата потръгне. Не се тревожете, че няма да има покрив над главата си.
— Шон, да не би да искаш разрешението ми да направиш предложение за женитба на Брена?
— Искам благословията ти. Тя означава толкова много за мен, колкото и за Брена.
— Ще ти я дам с радост. — Взе ръцете му в своите. — И колкото и да я обичам, ще ти дам и съчувствието си. Тя ще ти се качи на главата.
— Направи ми една услуга.
Брена нахълта в кръчмата през задната врата и завари Ейдан да подрежда столовете. Сега най-важно е времето, помисли си тя, докато се мъчеше да си поеме дъх. Шон щеше да се появи всеки момент.
— Изглеждаш пълна с изненади и тайни. — Постави стол до масата и хвана друг. — Каква услуга?
— Първо — не мога да ти кажа тайната. — Механично започна да му помага за подреждането на столовете. — Моля те да я направиш на сляпо.
Изгледа я по-внимателно и забеляза поруменялото лице, блесналите очи, глуповатата усмивка. Сети се за доста сходно изражение на съпругата си в определен момент.
— О, Господи, Брена, да не искаш да кажеш, че си бременна?
— Бременна ли? — За малко да изтърве стола. — Не, не. — Макар да отхвърли подобно предположение със смях, откри с интерес, че не би имала нищо против. — Въобще не става въпрос за такова нещо. Ейдан, има ли начин да уредиш Шон да не е на работа довечера?
— Цяла вечер ли?
Долови тревогата в тона му и прояви съчувствие:
— Знам, че искам много, и то в последния момент. Но е важно. За благодарност ще работя през уикенда безплатно. Лично ще отида да помоля госпожа Дъфи да го замести.
— Защо, по дяволите, Шон сам не поиска свободна вечер, а те изпраща да ме изнудваш с широко отворените си очи?
— Той не знае. — Приближи се и го погали по ръката. — Друга част от услугата е да не му казваш. Просто измисли начин да го изпратиш вкъщи някъде към началото на смяната.
— Но той определено ще се зачуди защо, не смяташ ли?
— Нямах време да измисля всички подробности. — Извърна се и започна да крачи напред-назад, но нищо не й хрумна. — О, ти ще измислиш нещо, Ейдан. Моля те.
— Касае се за сърдечни въпроси, така ли? И използваш добрите ми чувства към теб, за да вървя против бизнеса си. — Въздъхна пресилено. — Добре, добре, ще ти го уредя.
— О, ти си най-добрият и най-прекрасният.
Хвърли се в обятията му и звучно го целуна по устата.
— Боже! Какви работи стават! Ако не преследва единия брат, преследва другия. — С мързелива прозявка Дарси влезе в кръчмата. — Държа да ти кажа, подла твар, че този е женен.
— Има една и за теб!
Преди Дарси да се опомни, Брена се втурна към нея и звучно я целуна.
— Милостива Дево, сега вече налита и на момичета! — Но смехът на Дарси замря. Хвана приятелката си за раменете. — Брена, да не би да си бременна?
— О, за Бога! Не! Не е ли възможно човек да е щастлив и без бебе в утробата? Трябва да бягам. Той ще се появи всеки момент. Не му казвай, че съм била тук. Моля те. Ще взема една бутилка от френското шампанско, което държите отзад. Пишете го на моя сметка.