— Не е толкова спешно, Шон. Ние просто…
Млъкна, защото стаята се завъртя пред очите й.
Преди да залитне, Шон прекоси стаята със скорост, която накара Брена да зяпне, и пое снаха си в ръце.
— Нищо ми няма — главата й вече се бе избистрила и Джуд потупа Шон по рамото. — Просто ми се зави свят за миг, това е. Случва ми се от време на време.
— По-добре си легни — посъветва я той, а докато излизаше, нареди на Дарси през рамо: — Извикай Ейдан.
— Не, не, добре съм. Шон, недей…
— Извикай Ейдан — повтори той, но Дарси вече тичаше.
За миг Брена остана на място с метъра в ръка. Като най-възрастна от сестрите си бе виждала майка си да лежи направо на пода заради моментни прилошавания по време на бременностите си. Затова не се разтревожи особено за Джуд. По-скоро я шокира неподозираната сила, на която току-що стана свидетел. Та този мъж вдигна Джуд сякаш е перце.
Къде се бе крило това му качество досега?
Тръсна глава и влезе в голямата спалня точно навреме, за да види как Шон нежно полага Джуд върху леглото и я завива.
— Шон, това са глупости. Аз…
— Ще лежиш — така насочи пръст към нея, че Джуд мигом се подчини, а очите на Брена се разшириха. — Ще извикам лекар.
— Няма нужда от лекар — Брена едва не се разтрепери от свирепия поглед, който той й метна, когато се извърна. Забеляза обаче и чисто мъжки страх в очите му, което я трогна. — Това е просто част от износването на плода. — Приближи до леглото и потупа Джуд по ръката. — Завиеше ли й се свят, мама лягаше направо на пода в кухнята. Случваше й се особено често по време на бременността с Алис Мей.
— Нищо ми няма.
— Естествено. Но няма да ти навреди да си починеш малко. Защо не донесеш вода на Джуд, Шон?
— Според мен е редно да извикаме лекар.
— Ейдан вероятно ще го направи — понеже Джуд изглеждаше доста нещастна от перспективата, Брена я погледна съчувствено. — О, не го приемай много навътре. От мама знам, че татко се е държал по същия начин с нея, докато е била бременна с мен. Но когато се появявали другите, вече започнал да свиква. Един мъж има право да се паникьоса, в края на краищата. Не знае какво става вътре в теб, нали? Шон, къде е водата?
— Ей сега ще я донеса, но ти не й позволявай да стане.
— Наистина съм добре.
— Разбира се. Цветът ти се възвърна, очите ти се избистриха. — Брена отново стисна ръката на Джуд. — Искаш ли да отида и да се опитам да успокоя Ейдан?
— Ако мислиш… — Млъкна, защото чу как входната врата се затръшва и по стълбището се понесоха бързи стъпки. — Късно е.
Брена стана и стигна до средата на стаята, преди Ейдан да се втурне вътре.
— Добре е. Просто й се зави свят, съвсем обичайно е при бъдещите майки. Тя…
Въздъхна, когато Ейдан я подмина, очевидно без да е чул и думичка.
— Добре ли си? Припадна ли? Някой извика ли лекар?
— Хайде да оставим на нея да го успокои — предложи Брена и направи знак на Дарси да излязат от стаята, след което затвори вратата.
— Сигурна ли си, че е добре? За минута бе страшно бледа.
— Добре е, уверявам те. А и Ейдан най-вероятно няма да й позволи да стане от леглото целия ден, независимо колко спори с него.
— Не стига, че когато е бременна, жената става дебела като крава, но в добавка трябва да виси над тоалетната чиния всяка сутрин или да й прилошава изневиделица. — Дарси въздъхна и се насили да се успокои. — През какви мъки само минава жената. А вие… — Заби пръст в рамото на Шон, който минаваше край тях в коридора с чаша вода в ръка. — Вие само си свършвате работата, свиркате си девет месеца и накрая поднасяте миризливи пури наляво-надясно.
— Това доказва, че Господ е мъж — отбеляза той с плаха усмивка.
Устните на Дарси също леко се разтегнаха, но тя само поклати глава и обяви:
— Ще приготвя чай и препечен хляб за Джуд.
Отмина, оставяйки Шон загледан във вратата на спалнята.
— Нека постоят малко насаме — рече Брена, хвана го за ръката и го дръпна към стълбите.
— Не трябва ли да й занеса водата?
— Изпий я ти. — Съжали го и протегна ръка да го погали по бузата. — Блед си като платно.
— Толкова ме изплаши. Съкрати ми живота поне с десет години.
— Виждам. Но реагира бързо и направи точно какво то трябва. — Тя се шмугна в съседната стая и отново взе метъра. — Толкова много промени стават у нея сега, а вероятно и не си почива достатъчно. Потънала е в планове — добави тя и започна да мери и да записва нещо в тефтерчето си. — Толкова много нови неща в живота й за толкова кратко време.
— Сигурно жените приемат подобни неща по-леко.
— Сигурно. — Брена продължи да взима мерки и да си води бележки. — Не помниш ли, когато майка ти е била бременна с Дарси?