— Какво значение има времето за мен? — В тона на Карик се прокрадна нетърпение и той гневно изгледа Шон. — Година, век…
— Една година може да ти се стори дълга като век, когато очакваш любовта.
Преди да отпусне клепачи, очите на Карик заблестяха.
— Бива те с думите, както и с мелодиите. И си прав.
Отново направи рязък жест с китката си и бледото зимно слънце пак се появи.
— И въпреки това чаках. Прекалено дълго чаках, преди да отида при нея за последен път. И от бездънните сини дълбини на морето извадих сърцето му. Събрах стотици сапфири и също ги изсипах в краката й. За моята Гуен. Всичко, а и още, бе за моята Гуен. Но тя ми отвърна, че е стара и е прекалено късно. За пръв път я видях да проронва сълзи за това. Плачеше, когато ми каза, че ако поне един-единствен път й бях дал думи от сърцето си вместо обещания за вечност и богатства, сигурно е щяла да се откаже от своя свят, за да дойде в моя. Да пренебрегне дълга си в името на любовта. Но аз не й повярвах.
— Бил си разгневен. — Шон бе слушал историята без брой пъти. Като момче често сънуваше как привлекателният Принц на феите, яхнал крилатия си снежнобял кон, лети към слънцето, луната и морските дълбини. — Защото си я обичал, а не си знаел как да го изразиш, как да го покажеш.
— Какво повече да направи един мъж? — настоя Карик и този път Шон се усмихна.
— Не мога да ти кажа. Но едва ли е било най-умно да направиш магия, заради която и двамата да чакате векове.
— Имам си гордост, нали? — възрази Карик и вирна глава. — А и нрав. Три пъти й предложих и три пъти ми отказа. Сега чакаме любовта три пъти да срещне любов и да приеме всичко: недостатъци и добродетели, тъга и радост. Бива те да боравиш с думите, Галахър — добави Карик и раздразнителната усмивка отново се появи на устните му. — Ще остана недоволен от теб, ако загубиш толкова много време да ги употребиш, колкото брат ти.
— Брат ми ли?
— Три пъти. — Карик се изправи. Очите му бяха тъмни и искрящо сини. — И единият път вече стана.
Беше ред на Шон да се изправи; ръцете му вече бяха свити в юмруци.
— Да не би да говориш за Ейдан и Джуд? Да не искаш да кажеш, негоднико, че си ги омагьосал?
Очите на Карик проблеснаха и в далечината се чу тътен на гръмотевица.
— Голям глупак си. Любовните магии са бабини деветини. Няма начин с магия да загнездиш любов в сърцето, защото то е по-силно. Похот можеш да предизвикаш само с едно намигване, желание — с една усмивка. Но любовта си е любов и нищо не е в състояние да я докосне. Между брат ти и Джуд Франсис съществува нещо истинско като слънцето, луната и морето. Давам ти честната си дума.
Шон бавно отпусна пръсти.
— Тогава моля да ме извиниш.
— Не се засягам, когато брат защитава брата. Ако го правех — добави Карик с насмешлива усмивка, — щеше да ревеш като магаре. И за това ти давам честната си дума.
— Оценявам сдържаността ти — подхвана Шон. — Но не ме смяташ за втория етап от развалянето на магията ти, нали? Защото, ако си мислиш така, не гледаш в правилната посока.
— Много добре знам накъде гледам, млади Галахър. Но ти не си наясно. Скоро обаче ще прогледнеш. Непременно.
Карик се поклони галантно. И изчезна точно когато небесата се разтвориха и заваля яростен дъжд.
— Отлично, няма що — промърмори объркан и ядосан Шон, застанал под силния дъжд.
Беше доста закъснял за работа.
Глава 4
Не обичаше да бърза, когато върши нещо. Искаше да премисли и да претегли, да премери и прецени. Именно така постъпи и този път. Не сподели с никого — поне за момента — за срещата си с Карик при гроба на Старата Мод.
Малко се тревожеше. О, не толкова за срещата с Принца на феите. В кръвта му беше да приема съществуването на вълшебства и магии. Тревожеше го естеството на разговора им и насоката, която взе.
Няма да позволи да избира или той да бъде избиран от жена и да се влюбва само за да осъществи плановете и желанията на Карик.
Просто не е от типа, който се жени и задомява. Не е като Ейдан. Да, харесва жените. Аромата им, формите им, топлината им. А и има толкова много от тях наоколо. Все уханни, закръглени и топли.
Колкото имаше склонност да пише за любовта и всичките й приятни и болезнени разновидности, в личния си живот предпочиташе да се движи по периферията й.
Любовта, онази, която сграбчва сърцето с две ръце и го завзема, е огромна отговорност. Животът — такъв, какъвто е, е достатъчно приятен. Разполага с музиката в кръчмата, има приятели и близки, а сега — и къщурката на хълма, която е единствено негова.
Е, с изключение на призрака, който очевидно не желаеше да споделя компанията му.