— Поне имам гърди.
Темата беше деликатна и болезнена — Брена ненавиждаше факта, че дори и малката й сестра Алис Мей има по-пищна гръд от нейната.
— При това положение е редно да ги уважаваш повече, а не да ги тикаш в лицето на мъжете.
— Нищо подобно не съм правила. И не съм дете. Няма да позволя на такива като теб, Мери Брена О’Тул, да ми изнасят лекции. — Изправи гръб и рамене. — Вече съм голяма жена. Завърших университет, имам работа.
— И това ти дава основание да се нахвърлиш на първия мъж, който ти допадне, и да се впуснеш в дива авантюра?
— Не е първият, който ми е допадал. — С бавна усмивка, от която очите на Брена охладняха и се свиха, Мери Кейт отметна коси. — Но сега той ми допада и няма причина да не му дам да го разбере. Това е моя работа, Брена, не твоя.
— О, не си въобразявай, че не си моя работа. Все още ли си девствена?
Мери Кейт остана като гръмната и Брена си даде сметка, че сестра й едва ли се е развявала гола по коридорите на университета в Дъблин. Но преди да успее да въздъхне облекчено, нервите на Мери Кейт не издържаха.
— Ти за коя се мислиш? Любовните ми истории са си моя работа. Не си ми нито майка, нито изповедник, така че не се бъркай.
— Как да не се бъркам, като си ми сестра?
— Остави ме, Брена. Имам право да говоря с Шон, да излизам с него, да правя каквото желая. И ако отидеш при мама да й разправяш врели-некипели за поведението ми, да видим какво ще каже тя, като й съобщя как съм ви заварила с Дарси да играете покер.
— Беше преди години. — Но въпреки всичко Брена изпита известна тревога. Майка й нямаше да вземе под внимание изминалите години. — Безобидни момичешки глупости. А това, на което налетях в кухнята, Мери Кейт, не е безобидно. Не искам да те видя наранена.
— Мога сама да се грижа за себе си. — Мери Кейт отново вирна глава. — Ако ревнуваш, задето знам как да привлека вниманието на мъж, а не да се правя на мъжкарана, си е твой проблем, не мой.
Светкавично изречените думи дотолкова отговаряха на истината, че Брена замръзна. Даде си сметка колко е наскърбена едва когато Мери Кейт беше изхвърчала от стаята, след като затръшва вратата след себе си. В очите й напираха сълзи и й се прииска да се свлече в един от изтърбушените фотьойли и да ги остави да рукнат.
Не се опитваше да се прави на мъжкарана, просто искаше да бъде себе си.
И да предпази сестра си. Да я спре, преди да стори нещо, което би я наранило или засрамило. Или дори още по-лошо.
За всичко е виновен Шон, реши тя. Пренебрегна вътрешния глас, който й нашепваше друго. Шон е виновен, той е подмамил младата й невинна сестра да го хареса, но тя ще се занимае с въпроса незабавно.
Излезе и поклати глава, когато Ейдан посегна да сложи ръка на рамото й, за да я спре и да я попита какво става. Нахълтвайки този път в кухнята, очите й блестяха. Но вече не от сълзи. Беше готова да извърши убийство.
— Защо повлече Мери Кейт по този начин, Брена. Ние просто си…
Млъкна, защото тя застана до него, и докато върховете на ботите й настъпваха неговите ботуши, пръстът й пробиваше дупка в гърдите му.
— Да не си посмял да докоснеш сестра ми!
— Какви, за Бога, ги приказваш?
— Много добре знаеш какво имам предвид, негодник такъв. Тя е едва на двадесет, още е почти дете.
— Какво? — Отблъсна ръката й, преди да успее да го удари. — Какво?
— Ако мислиш, че ще стоя, без да предприема нищо, докато я прибавяш към колекцията си завоевания, не си познал.
— Завоевания… Мери Кейт? — В първия момент направо онемя. Постепенно си припомни как младото момиче — не, младата жена, поправи се той — го бе погледнала и запърхала с мигли. — Мери Кейт — повтори той, вече по-замислено и леко усмихнат.
Пред очите на Брена се спусна червена пелена.
— Разкарай този блясък от очите си, Шон Галахър, или се кълна, че ще ги насиня и двете.
Той предпазливо отстъпи пред вдигнатите й юмруци и разпери длани. Вече бе преминал възрастта, когато можеше с чиста съвест да се сбие с нея.
— Брена, успокой се. Не съм я докоснал, а и през ум не ми е минавало да го сторя. Докато ти не повдигна въпроса, никога не съм мислил за нея по начина, за който намекваш. За Бога, знам я от времето, когато беше в пеленки.
— Да, но сега не е в пеленки.
— Определено не — съгласи се той с доза необмислено одобрение. Затова прие, че първият удар, който се стовари в корема му, е по негова вина. — Господи, Брена, как можеш да виниш един мъж, че се радва на жена?
— Радвай й се отдалеч. Ако се насочиш към нея, обещавам да счупя и двата ти крака.
Той рядко изпускаше нервите си, но сега усети, че е на път да го стори. За да разреши проблема, просто мушна длани под сгънатите й в лактите ръце и я повдигна от земята. Очите им застанаха на едно ниво. В нейните се долавяше и изненада, и гняв.