— Не ме заплашвай. Ако съм мислил по този начин за Мери Кейт, щях да предприема нещо и то щеше да е между нас двамата, нямаше да има нищо общо с теб. Ясно ли ти е?
— Тя ми е сестра — започна Брена, но млъкна, защото той леко я разтърси.
— И това ти дава право да я засрамваш или да ме налагаш, след като не сме направили нищо повече от това да си побъбрим, така ли? Е, сега стоя тук и разговарям с теб, както съм правил безброй пъти преди това. Да съм ти разкъсал някога дрехите и да съм ти налетял? — Пусна я да стъпи на пода и напълно я смая, като просто й обърна гръб. — Трябва да се засрамиш от начина, по който развихряш въображението си — завърши той тихо.
— Аз… — Сълзите щяха да рукнат въпреки всичко. Опита се да се пребори с тях, преглъщайки яростно. В този момент нахълта Дарси. — Трябва да вървя — бе всичко, което успя да промълви, и хукна през задната врата.
— Шон… — Дарси остави празните чинии в мивката и се извърна да го изгледа свирепо. — Какво си направил, че си накарал Брена да заплаче?
Вина, гняв и емоции, които не желаеше да изследва в момента, се бореха в него.
— Хайде да ме оставиш на мира — скастри я той. — Наговорих се с жени за тази вечер.
Чувстваше се унизена и дълбоко нещастна. Успя да разстрои, да обиди и да смути двама души, на които много държеше. Беше си пъхнала носа, където не й е работа.
Не, не вярваше на последното. Беше нейна работа. Мери Кейт бе флиртувала безцеремонно, а Шон я бе гледал с безразличие.
Типично за него.
Но нямаше да остане безразличен за дълго. Сестра й е красива, сладка и умна. И определено — млада, напълно разцъфтяла жена.
Не беше грешка, че се опита да я защити. Но подходът се оказа несръчен, а и малко егоистичен. Защото трябва да го признае поне пред себе си — тя се държа като жена, която брани своя територия.
Към нея Шон също проявяваше безразличие.
Сега се налагаше да оправи нещата.
Предприе дълга разходка по плажа. Да се наплаче, да премисли случилото се, да се успокои. И да е сигурна, че когато се върне вкъщи, родителите й най-вероятно ще са си легнали и ще има възможност да поговори с Мери Кейт насаме.
Една запалена лампа огряваше верандата отвън, а втора осветяваше предния прозорец. Остави и двете, защото се съмняваше, че сестра й Пати се е върнала от срещата си в съботната вечер.
Още една сватба, помисли си тя, докато сваляше якето. Ново суетене, нови планове, неочаквани сълзи над цветя и мостри плат.
За нищо на света не успяваше да разбере защо един разумен човек е готов да мине през всичките тези глупости. Морийн се докара до нервен срив и изправи цялото семейство на нокти, преди най-после да мине по алеята в черквата миналата есен.
Не че не бе изглеждала прелестно, помисли си Брена, докато окачваше кепето си на закачалката. Цялата сияеща и свежа в бялата си рокля и дантеления воал, който майка им бе носила в сватбения си ден. Излъчваше щастие като слънчева светлина; докато я бе гледала с любов, Брена за миг бе забравила да се чувства неловко и глупаво в синята си рокля на шаферка.
Е, ако някога самата тя се гмурне — а понеже искаше деца, един ден все ще трябва да се омъжи — ще го направи при съвсем проста церемония.
Да, ще се омъжи в черква, защото такова е желанието на майка й — а и на баща й — за всичките им дъщери. Но дяволите да я вземат, ако се впусне с месеци да разглежда рокли и да прелиства каталози или да обсъжда предимствата и недостатъците на розите пред лалетата и какво ли още не.
Ще облече сватбената рокля и воала на майка си и сигурно ще носи жълти маргарити, защото има слабост към тях. И ще мине по алеята, хванала баща си под ръка, под звуците на гайди, а не на стар прашен орган. А после ще има тържество тук, в къщата. Голямо, шумно парти, на което всички ще поразхлабят вратовръзките си и ще се отпуснат.
И какво се е размечтала за такива неща, помисли си и поклати глава, застанала пред вратата на общата стая на двете й малки сестри Мери Кейт и Алис Мей?
Вмъкна се в ухаещата на момичета стая и изчака очите й да привикнат с тъмнината. После тръгна към издутината на леглото до задния прозорец.
— Мери Кейт, будна ли си?
— Будна е — обади се Алис Мей, а силуетът на главата и раменете й, заобиколени от купища разпилени къдрици, се очерта, когато се надигна от леглото. — И аз трябва да ти предам, че те мрази сякаш си отрова, и винаги ще те мрази до деня, в който напусне този свят и никога вече няма да ти проговори.
— Заспивай.
— Как, когато тя не престава да пълни главата ми с обиди по твой адрес? Наистина ли си я изблъскала от кухнята на Галахър, а поело си я ругала?