— Никакъв проблем.
Навря се под колата и доволен, че е успокоил дъщеря си, започна да си подсвирква, захващайки се за работа.
Глава 5
Шон си направи силен чай, както го обичаше, после извади останалите от вчера кифлички. Разполагаше с час преди да отиде на работа. Възнамеряваше да се наслади на закуската си и да прочете вестника, който купи в селцето след неделната служба.
Радиото на плота свиреше традиционни келтски мелодии, а в кухненската печка гореше торф. Сякаш малко кътче от Рая.
Не след дълго ще се залови да готви за неделните тълпи; Дарси ще влиза и излиза с поръчки на клиенти и ще го тормози за едно или друго; когато той се появи в салона, част от посетителите ще разменят по някоя дума с него. Прииска му се и Джуд да намине за час-два и той да се погрижи да й осигури хубава, вкусна вечеря.
Нямаше нищо против никое от тези събития. Но ако от време на време не оставаше за малко насаме, имаше чувството, че мозъкът му ще експлодира. Представи си как живее в къщурката до края на живота си, единствено в компанията на черния котарак със зъл нрав, изтегнат пред огъня, проспивайки спокойно утро след утро.
Мислено подхвана мелодията от гайди и флейти, която се носеше от радиото. Кракът му започна да тактува. И в един момент силният удар по задната врата накара сърцето му да подскочи.
Едрата жълта кучка му се хилеше с увиснал език, докато масивната й лапа подпираше стъклото. Шон поклати глава, но все пак стана, за да отиде до вратата. Нямаше нищо против кучката на семейство О’Тул. Представляваше чудесна компания — ще я почеше, ще я погали, а тя ще се свие на кълбо и ще потъне в собствените си сънища.
Бъб изви гръб и просъска, по-скоро по навик, отколкото от истинско раздразнение. Кротката Бети не реагира; котаракът вирна опашка, а после започна да се мие.
— Тръгнала си да се поразходиш, а? — попита Шон, пускайки Бети да влезе. Отвън нахлу хладен въздух, който вещаеше дъжд. — Е, добре си дошла. Ела да споделим кифличка и огъня, независимо какво мисли онзи сатана ей там.
Понечи да затвори вратата, но зърна Брена.
В първия момент изпита леко раздразнение — тя нямаше да се задоволи да я почеше и погали, а щеше да иска да поведат разговор. Остави вратата отворена и, застанал между студа отвън и топлината вътре, се загледа в нея.
Няколко кичура, измъкнали се от кепето й, се спускаха към раменете като червени рубини. Стиснатите й устни го накараха да се замисли дали той или някой друг не я е ядосал. Което, мина му през ума, бе толкова лесно. И все пак устните й бяха чудесни, ако се загледаш в тях.
За дребна жена като нея тя крачеше с голям размах, отбеляза той. И целеустремено. Движеше се, сякаш смяташе да свърши нещо и иска да го приключи колкото е възможно по-бързо. Понеже познаваше тази О’Тул отлично, не се съмняваше, че в най-скоро време ще му каже какво е намислила.
Тя заобиколи малкото пространство, където бе оформил няколко лехи с растения подправки. Когато вдигна глава и очите им се срещнаха, забеляза порозовелите й от вятъра страни.
— Добър ти ден, Мери Брена. Ако си излязла на разходка с Бети, на нея май вече й стига. Настани се под масата ми, а Бъб се нрави, че не я забелязва.
— Тя тръгна да се разхожда с мен. Не съм я викала.
— Разбира се. И ако от време на време вървиш, а не маршируваш, сигурно ще се задържи около теб и по-дълго. Влез да се скриеш от вятъра. — Отстъпи, за да й направи път, когато се озова на малката площадка. Той подуши въздуха и се усмихна. — Ухаеш на цветя и на грес или нещо подобно.
— Машинно масло и остатъците от парфюма, с който Алис Мей ме напръска сутринта.
— Страхотна комбинация. — И съвсем в стила на Брена О’Тул, помисли си той, докато тя минаваше покрай него. — Ще пиеш ли чай?
— Да.
Свали якето си, метна го на закачалката; със закъснение се сети за кепето и също го свали.
Винаги усещаше присвиване в корема, когато наблюдаваше как косите й се посипват като водопад по раменете. Глупаво е, помисли си той, пресягайки се към чайника. Нали е ясно, че косите й са под грозното кепе? Но всеки път, когато тя ги пускаше да се разпилеят, това му действаше като изненада.
— Имам и кифлички.
— Не, благодаря. — Искаше да си прочисти гърлото, защото й се струваше, че нещо гъсто и горещо е заседнало там. Вместо това се настани до масата и небрежно протегна крака. Идвайки насам, реши да подхване въпроса постепенно, така да се каже. — Чудех се дали тази седмица не искаш да погледна двигателя на колата ти. Последния път, когато го чух, не ми прозвуча много добре.