— Нямам нищо против, ако разполагаш с време.
Той проследи как Бъб се приближава, за да се отърка в краката на Брена, а после скочи в скута й. Тази представителка на семейство О’Тул бе единственото човешко същество, което животното харесваше. Шон предположи, че е така, защото и двамата са чепати по характер.
— Не си ли заета с преустройството на детската стая в къщата на Джуд?
Тя погали Бъб по главата и той замърка доволен.
— Разполагам с достатъчно време.
Седна насреща й и когато Бети се приближи да проси, й подхвърли половин кифличка.
— Как върви?
Трябваше да признае, че се чувства уютно в топлата кухня, докато животните се излежават наоколо.
— Много добре. Целият въпрос се свежда до това да разбера какво точно желае Джуд. Но както става при жените, сега се е замислила, че когато тази стая бъде ремонтирана и лъсната, другите ще изглеждат малко овехтели. Чуди се дали да не оправи и голямата спалня.
— Че какво й е на спалнята?
Брена сви рамене.
— Нищо, според мен. Джуд и Дарси обаче замислят разни неща: нови тапети, боядисване на дограмата, циклене на пода. Веднъж подметнах, че намирам изгледа оттам за чудесен, и Джуд веднага се размечта за малка пейка под прозореца. Обясних й колко е лесно да се направи. Преди да мигна, тя вече искаше да има такава.
Брена разсеяно взе втората половина от кифличката и отхапа.
— Обзалагам се, че с татко ще ремонтираме една по една всички стаи от горе до долу. Твърдо е решила да го направи.
— Ами след като й е приятно и Ейдан няма нищо против…
Шон замълча — представи си какво ли е да живееш сред цялата тази дандания от удари на чукове и стържене на триони. Самият той би предпочел да го пекат на бавен огън.
— Да има нещо против ли? — Брена се изсмя презрително. — Влиза по време на някое от обсъжданията ни и се хили като глупак. Този мъж е направо зашеметен от нея. Ако ме питаш, стига само тя да каже: „Хайде да помолим Брена да обърне къщата така, че да гледа на другата страна“, и окото му няма да трепне. — Въздъхна и отпи от чая. — Всъщност е прекрасно човек да ги гледа заедно.
— Той чакаше именно нея. — Брена го погледна озадачено и Шон поклати глава. — Разбира се, че чакаше. Достатъчно бе човек да го погледне, за да се досети. Когато тя влезе за пръв път в кръчмата, веднага се получи. Животът се промени в същия миг, макар и двамата да не го знаеха тогава.
— А ти си се досещал, така ли?
— Не твърдя, че съм го знаел със сигурност, но определено долових как нещата ще се променят.
Заинтригувана, тя се наведе напред.
— А ти какво чакаш?
— Аз? — Веждите му трепнаха. — О, за мен нещата са добре подредени.
— Това ти е проблемът, Шон. — Посочи го с пръст. — Вървиш по един и същи път, докато не се превърне в коловоз, но и без това не го забелязваш, защото главата ти е зареяна в облаците.
— Дори да е коловоз, си е мой и се чувствам удобно в него.
— Необходимо е да вземеш нещата в ръце. — Припомни си думите на баща си. — Да се придвижиш напред. Ако не пристъпиш напред, завинаги оставаш на едно и също място.
С благ и леко развеселен поглед той вдигна чашата чай.
— Но на мен ми харесва тук.
— А аз съм готова за промяна, за крачка напред. — Очите й се присвиха и го изгледаха изпитателно. — И нямам нищо против да взема нещата в свои ръце, ако се налага.
— И с какво си намислила да се захванеш този път?
— С теб. — Облегна се назад, без да обръща внимание на изненаданата му усмивка, докато отпиваше от чая си. — Според мен трябва да правим секс.
Той се задави, заля с горещия чай ръката си и вестника и се закашля яростно. Тя възкликна раздразнено и отмести недоволния Бъб, за да стане и да го потупа енергично по гърба.
— Хайде, хайде. Идеята не може да е чак толкова неприятна.
— Господи! — успя да промълви единствено той. — Милостиви Боже! — Тя отново се настани на стола, а Шон продължаваше да я гледа с широко отворени влажни очи. Най-после си пое дълбоко въздух и го издиша.
— Що за приказки са това?
— Прями. — Твърдо решена да сдържи нервите и раздразнението си, преметна ръка през облегалката на стола. — Истината е, че изпитвам копнеж по теб. Не знам защо. Така е от известно време. — Този път той зяпна, а изписаното по лицето му смайване едва не стана причина тя да изтърве нервите си. — Какво си мислиш? Че само мъжете имат право да задоволяват желанията си, когато поискат?
Не, разбира се. Не мислеше нищо подобно. Но и не мислеше, че човек просто цъфва в нечия кухня и го обявява.
— Какво ще си помисли майка ти, ако те чуе какви ги говориш?