Брена наклони глава.
— Нея я няма тук, нали?
Той отмести стола достатъчно рязко, че да накара Бети да скочи на крака. Понеже никоя от разбушувалите се мисли в главата му не бе ясна или конкретна, той се отправи към вратата с обяснението:
— Нужен ми е свеж въздух.
За миг Брена остана седнала на мястото си. Заповяда си да поема дълбоко и бавно дъх и да изчака да се успокои. Да се държи разумно, зряло и с ясна глава. Здравият разум се бори с избухливия й нрав близо десет секунди, преди да подвие опашка и да напусне терена.
Колко нагъл е този мъж. Колко нагъл! Как изглежда тя — като някаква горгона, с която никой мъж не може да си представи, че ще легне ли? Трябва ли да навлече къса пола и да се боядиса, преди Шон Галахър да я забележи? По дяволите!
Скочи и го последва с решителна крачка навън, където вятърът не преставаше да брули.
— Щом не те интересува — добре. Просто кажи.
Догони го и застана пред него. Той реши проблема като се извърна и тръгна в обратната посока.
Беше късметлия, че тя нямаше оръжие в ръцете си.
— Не бягай от мен, страхливо куче такова!
Хвърли й поглед през рамо, а сините му очи блестяха.
— Би трябвало да се засрамиш от себе си.
Извърна поглед и продължи да върви.
Чувстваше се унизен до мозъка на костите си. И, Господ да му е на помощ, но се чувстваше и… възбуден. Отказваше да мисли за нея по този начин. И винаги бе правил така. Е, ако един-два пъти мислите му се бяха зареяли в тази посока, не ги ли бе пресякъл категорично и бързо? Точно така щеше да постъпи и сега.
— Да се засрамя ли? — Гласът й прозвуча остро и рязко. — Кой, по дяволите, си ти да решаваш какво трябва да ме засрами?
— Аз съм мъжът, на когото току-що се предложи с такава лекота, сякаш ми поднасяш халба бира и пържени картофи.
Отново го догони. Думите му я бяха засегнали — лицето й бе пребледняло.
— Така ли мислиш? Че не е нищо повече от това, така ли? Ти трябва да се засрамиш.
Виждаше обидата в очите й и това само усилваше огромното объркване, бушуващо в душата му.
— Брена, просто не се отива при един мъж и не му се предлага секс. Не е правилно. Няма да го приема.
— Но няма нищо лошо в това един мъж да постъпи по този начин, нали?
— Не, според мен и това не е правилно. То е… Би трябвало да… Милостива Дево, отказвам да водя подобен разговор с теб. Ти си като част от семейството ми.
— Защо никой от познатите ми мъже не може да говори за секс? Та това е нормална човешка дейност. И не съм част от семейството ти!
Може и да постъпва като страхливец, мина му през ума, но проявява и дискретност. Отстъпи от нея.
— Стой настрана от мен.
— Ако не искаш да легнеш с мен, достатъчно е само да кажеш, че не ти допадам в това отношение.
— Не мисля за теб по този начин. — Отстъпи още крачка назад и стъпи право в лехата с подправките. — Ти си ми почти сестра.
Тя оголи зъби — сигурен знак, че е на път да се развика.
— Не съм ти никаква проклета сестра!
Вятърът разроши косите й и на него му се прииска да прокара ръце през къдриците й — нещо, което вероятно бе правил стотици пъти, без да го приема за нищо повече от безобиден жест.
Опасяваше се, че вече нищо помежду им няма да е безобидно.
— Не, не си. Но съм си мислил за теб… Опитвал съм се да си представям… че си такава през по-голямата част от живота ми. Как ще забравя това и… Не съм в състояние да го направя — побърза да приключи, защото кръвта му отново се раздвижи. — Просто не е правилно.
— Не е задължително да правиш секс с мен. Това е твоя работа. — Кимна хладно. — Други ще го направят.
След тези думи се завъртя на пети и пое към дома си.
— Я почакай малко. — При необходимост можеше да се движи светкавично; улови я за ръката, преди да бе направила и три крачки. Извъртя я с всички сили и хвана и другата й ръка. — Ако си въобразяваш, че ще те оставя да си вървиш с подобни намерения в главата, дълбоко грешиш. Няма да те пусна, за да се хвърлиш в обятията на друг, само защото си ми сърдита.
Проблясването в очите й можеше да е и предупреждение, но гласът й бе толкова спокоен и хладен, че той не го забеляза.
— Прекалено високо самомнение имаш, Шон Галахър. Ако желая да съм с някой мъж, ще бъда с него. Никой не те пита. Дори да те шокира, но съм правила секс и преди и ми е допадало. Ще го правя отново, когато поискам…
Имаше чувството, че е стоварила силен удар с чук в корема му.
— Ти… С кого…
— Това си е моя работа — прекъсна го тя със самодоволно изражение в очите. — И въобще не твоя. Пусни ме да си вървя, защото нямам какво повече да ти кажа.
— Да, но аз имам да ти кажа много неща.
Но не му идваше на ум нито едно, понеже образът на Брена, преплела тяло с безименен мъж, изгаряше съзнанието му.