Отметна глава и впи очи в него:
— Искаш ли да правиш секс с мен или не?
Истината ли да каже, или да излъже? Внезапно изпита чувството, че каквото и да предприеме, ще попадне направо в ада. И все пак прецени лъжата за по-безопасна.
— Не.
— Тогава приключихме с този въпрос.
Унизена, бясна, тя се отдръпна. Дали от гордост, дали от потребност, но тя пристъпи към действие, без да се замисли.
С подскок се озова в ръцете му, краката й обгърнаха кръста му, а устните й се прилепиха към неговите. Стори й се, че чува Бети да излайва — веднъж, дваж, триж — в бърза последователност; прозвуча й като присмехулен смях. Остана вкопчена в Шон и когато той залитна; после го захапа — не особено нежно — по долната устна. Някой простена — не знаеше и не я интересуваше кой — и тя вложи всичко, което чувстваше, в това пламенно, горещо срещане на устните.
Изненада го. Затова не се освободи от нея. Това, разбира се, беше обяснението. Просто като инстинктивна реакция хвана чудесното й, стегнато задниче в ръце, а после ги плъзна по гърба й и ги зарови в косите й.
А рязкото поемане на въздух бе от шок. Виновен ли е, че ароматът и уханието й го обгърнаха и накараха главата му да се завърти отново?
Трябва да спре. Заради нея трябва да спре сега… Е, след миг. Или след малко.
Студеният вятър ги обгръщаше. Слънцето се скри зад облаците и започна леко да вали. Усети как цялата кръв се оттегля от главата му и я оставя празна, с единственото видение как я отнася обратно вътре, нагоре по стълбите и я мята на леглото, за да получи повече.
В следващия миг усети как тя го блъска и скача на земята. През страстта, която замъгляваше зрението му, все пак видя подигравателното й изражение.
— Хрумна ми, че е добре да получиш мостра на онова, което отхвърляш.
Докато стоеше, загубил дар слово от възбуда, тя оправи ръкава на ризата си.
— Ще погледна колата ти, когато ми остане малко свободно време. Най-добре заминавай за селото. Закъсняваш за работа.
Той не проговори, докато тя се отдалечаваше; продължаваше да стои под тъжния дъжд и да наблюдава как Брена и жълтото куче изчезват зад хълма.
— Закъсня — посрещна го Ейдан в момента, когато отвори кухненската врата в кръчмата.
— Тогава ме уволни или ми се разкарай от пътя.
Необичайно сърдитият отговор накара Ейдан да вдигне вежди, а Шон започна да вади от хладилника яйца, мляко и месо.
— Трудно ми е да уволня човек, който притежава същата част от кръчмата, каквато и аз.
Шон шумно стовари тенджера върху печката.
— Тогава откупи моя дял.
Влезе Дарси. Ейдан вдигна ръка, поклати глава и зад гърба на брат си й направи знак да изчезне. Не остана доволна, но се подчини.
— Какво ти става?
— Нищо. Замислил съм се върху някои неща, а и ме чака работа.
— А защо не работиш и не говориш едновременно.
— Нямам какво да казвам. Ще правя пирожки с месо. Какво, по дяволите, искат жените? — настойчиво попита той, извръщайки се от печката, за да погледне навъсено брат си. — Първо едно, после — друго. Никога не знаеш какво ще измислят след това.
— Ами… — Веселие измести загрижеността на Ейдан. Наля си чай и се облегна на плота, докато Шон мърмореше и работеше. — Дори цял ден и цяла нощ да говорим, пак няма да намерим разрешението точно на тази загадка. Доста е щекотлива. Но е по-приятно да има жена, която ти създава проблеми, вместо въобще да няма жена наоколо, не смяташ ли?
— Не и в момента.
Ейдан успя да сдържи смеха си.
— Е, коя точно те тормози сега?
— Никоя. Всичко това са глупости.
— О, значи няма да кажеш. — Ейдан отпи и отбеляза замислено: — Май става въпрос за нещо сериозно.
— Лесно ти е на теб да се хилиш и да изглеждаш самодоволен — подметна Шон с горчиво раздразнение. — Всичко ти е наред. Имаш си твоята Джуд Франсис.
— Не се оплаквам. — Ейдан кимна. — Но невинаги всичко вървеше по мед и масло и ти ми даде добър съвет, когато вече не знаех какво да предприема. Защо не дадеш и на себе си добър съвет по този въпрос, щом не желаеш да го получиш от мен?
— В момента не искам жена в живота си — промърмори Шон. — А тази специално изобщо не става. Просто не става.
Опита се да не мисли нито за дивата страстна целувка, нито за начина, по който стегнатото тяло на Брена прилепна към неговото.
— Не, не става — повтори той и с рязко врътване на китката включи котлона под тенджерата с месото.
— Ти най-добре знаеш какво е подходящо и какво не. Само ще ти обърна внимание, че настъпва момент, когато умът ти говори едно, а останалата част от теб въобще не го слуша. Един мъж става като дете, стане ли въпрос за жена: иска онова, което не бива да получава, и се нагърбва с повече, отколкото е в състояние да се справи. Дори като съзнаваш, че нещо не е добро за теб, желанието ти не секва.