— И като наше вложение — добави Ейдан, — ще вземем процент от залата. Така си го представях и аз. Точно това исках да кажа на татко, та да го накарам да пообработи Магий в тази посока.
Дарси забарабани с пръсти по масата.
— Значи ще му продадем земята на цена, която ние определим, или ще му я дадем под наем дългосрочно, при условие, че сме съсобственици на сградата, участваме в проектирането й и получаваме част от приходите.
— С две думи казано — да. — Ейдан й намигна. Имаше хладен и остър ум за бизнес, тяхната Дарси. — Така постъпват Галахърови. — Надигна се. — Значи се разбрахме?
— Напълно. — Дарси си взе още една бисквита. — Хайде да видим дали този Магий ще успее да ни направи богати.
Шон пусна обелените картофи във врящата вода.
— Споразумяхме се. А сега вие двамата напуснете кухнята ми.
— С огромно удоволствие.
Дарси изпрати на Шон въздушна целувка и излезе, като вече кроеше планове как ще похарчи парите на американеца.
Понеже бе оставил Ейдан да контролира всичко, Шон не се замисли повече за сделките със земята, строителството на сградата или бъдещите печалби от едното или другото. Приготви планираните блюда и докато стане време да отворят заведението, кухнята стана топла и уханна.
Изпълняваше поръчките с лекота — всичко си вървеше в обичайния ред, но музиката, която обикновено пълнеше главата му, му убягваше. Работейки, подхващаше мелодия, оставяше ритъмът да се подреди и в следващия миг отново се озоваваше под нежния дъжд, с Брена, обвита около него, и единствената музика, която чуваше, бе тътенът на собствената си кръв. А нямаше никакво желание да слуша точно това.
Тя бе негова приятелка и един мъж не бива да мисли за приятелка по този начин. Нищо че тя започна. Израсна, като се закачаше през цялото време с нея, както правеше и със сестра си. Всеки път, когато я бе целувал — а определено го бе правил — винаги бе братско млясване.
Как, по дяволите, ще се върне към това поведение, след като вече знаеше каква е на вкус? След като знаеше как устните й прилепват към неговите и колко… плам има в това дребно тяло? И как да се отърве от твърдата гореща топка, образувала се в стомаха му?
Тя не бе негов тип; ни най-малко. Харесваше меки жени, с женствени маниери, които обичат да флиртуват и да получават ласки. И, по дяволите, определено жени, които го оставят той да поеме инициативата. Нали е мъж? Предполага се, че мъжът ухажва романтично жената и я уговаря да влезе в леглото му, а не го тикат в постелята, защото тя имала… Как го нарече? Копнеж. Желание. Потребност.
Проклет да е, ако ще удовлетворява нечия потребност.
Обеща си известно време да избягва Брена О’Тул. И няма да се оглежда наоколо да зърне грозното й кепе или да чуе гласа й всеки път, когато напуска кухнята и отива в салона.
Но независимо от това очите му обхождаха тълпата, а ушите му бяха нащрек. Тази неделя обаче тя не се появи в кръчмата на Галахър.
Свърши си работата — които опитаха ястията му, се прибраха вкъщи заситени и доволни. Оправи кухнята и си тръгна, но усещаше стомаха си празен, макар да бе ял, а чувството за доволство го нямаше никакво.
Опита се отново да се потопи в музиката и прекара близо два часа пред пианото. Ала тоновете излизаха някак кухи, а мелодиите — нестройни.
Прокара отново пръсти по клавишите, но поклати глава, защото акордите не му донесоха никакво удоволствие. И тогава долови раздвижване на въздуха. Едва доловимо раздвижване и тих шум. Вдигна глава, но видя единствено малката си всекидневна и празния портал към антрето.
— Знам, че си там. — Произнесе го нежно. Изчака. Никой обаче не го заговори. — Какво искаш да ми кажеш?
Мълчанието продължи. Той се надигна да хвърли още торф в камината и да послуша шепота на вятъра. Макар да се чувстваше прекалено напрегнат, за да заспи, се качи горе и се приготви да легне.
Почти веднага щом отпусна глава върху възглавницата, потъна в сънища. Видя прекрасна жена, застанала в градината, докато лунната светлина хвърляше сребристи лъчи по русите й коси. Краката на белия крилат кон се мятаха във въздуха, после копитата докоснаха земята. Ездачът му виждаше единствено жената в градината. Когато слезе, сребърната торба, която носеше, заблестя като огнени езици.
Изсипа в краката й перлите — бели и чисти като лунни лъчи. Но тя въобще не забеляза красотата им и се извърна от него. Зад нея перлите се превърнаха в цветя, които проблясваха като призраци в нощта.
И тогава, заобиколен от тези озарени от луната цветя, Шон се пресегна към жената. Бледорусите коси се бяха превърнали в огненочервени, а нежните очи бяха станали проницателни и зелени като изумруди. Брена притегли той в прегръдките си; Брена притисна към себе си.