В съня, където няма място за логика, усети именно вкуса на Брена.
Глава 6
— Моля, подай ми извитите клещи, скъпа.
Брена взе инструмента и го занесе на баща си.
Детската стая започваше да се оформя; в съзнанието на Брена тя вече приличаше повече на стая за бебе, отколкото на старата стая на Шон. Сред всичките разхвърляни инструменти, триони и купчини дървесина мнозина не успяваха да видят как ще изглежда готовият обект, но тя истински обожаваше бъркотията по време на работа и й се наслаждаваше не по-малко, отколкото на блестящия й завършек.
Миризмите и шумовете й доставяха удоволствие, както и потта след работата с чука или рязането на дъски. Сега, когато отстъпи, за да погледа как работи баща й, си помисли, че полиците стават чудесни. Обичаше да размерва, да подравнява, да проверява и уточнява, докато получи идеалното превъплъщение на онова, което си представяше.
— Добре е — отбеляза Майк весело.
Остави клещите в ъгъла. Без да си дават сметка, застанаха един до друг в една и съща поза: ръце на хълбоците, леко разкрачени и загледани в направеното.
— И тъй като е построено от О’Тул, ще трае дълго.
— Да, така правим. — Потупа я дружелюбно по рамото. — Е, добра работа свършихме тук тази сутрин. Какво ще кажеш да отскочим до кръчмата за обяд, и следобед да приключим?
— О, не съм гладна. — Избягвайки погледа му, Брена пристъпи да огледа отблизо полиците. — Ти иди, а аз ще остана. Ще си намеря някаква работа тук.
Майк се почеса по врата.
— Не си ходила в кръчмата цяла седмица.
— Така ли?
Много добре знаеше, че не е стъпвала там от миналата събота. Но се съмняваше дали няма да си й нужни поне още ден-два преди окончателно да я напусне чувството на унижение, та да иде да срещне отново Шон.
— Точно така. В понеделник си беше донесла нещо за ядене от вкъщи. Във вторник отложи обяда за по-късно, вчера щеше да довършиш нещо и да дойдеш по-късно, но така и не се появи. — Наклони глава, сещайки се, че говори с жена, а жените действат по странен начин. — Да не би да сте се скарали с Дарси?
— Не. — Изпита облекчение заради предположенията му; поне не й се налага да лъже. — Нали се видяхме вчера, когато се отби тук? Ти беше отскочил да видиш отходния канал в къщата на Клуни. — Положи старание тонът и движенията й да се небрежни. — Нямам търпение да видя тази стая завършена, а и закусих здравата. Иди да хапнеш, татко. Ако огладнея, след малко ще сляза долу и ще нападна хладилника на Джуд.
— Както решиш. — Дъщерите му, Бог да ги благослови, често го озадачаваха. Но за нищо на света не му хрумваше, че нещо може да не е наред с неговата Мери Брена. Намигна й и сложи якето. — Е, защо пък да не изпием по халба бира, след като привечер приключим тук?
— Да. Сигурно ще съм жадна.
Щеше да намери някакво извинение да отпраши право към вкъщи.
Баща й излезе, а тя се залови да довърша полиците. Беше си обещала да не се размеква. Ще си върши всекидневната работа и съвсем скоро ще преодолее всякакви сантиментални чувства към Шон.
Искаше много неща, но не можеше да ги притежава: доброто и щедро сърце на Алис Мей, спокойния характер на Морийн, търпението на майка си. Още няколко проклети сантиметра, помисли си тя, докато придърпваше стълбата, за да стигне до най-горната полица.
И все пак живее без всичките тези неща, нали, и се справя добре? Ще успее да преживее и без Шон Галахър. Може въобще да живее без мъже, ако се стигне дотам.
И един ден ще си построи собствен дом, със собствените си ръце, и ще живее живот, какъвто тя иска. Ще има цяла сюрия племенници и племеннички и ще ги глези, без никой да й се мотае в краката с претенции и оплаквания.
Какво повече да иска човек?
Няма да е самотна. Брена постави следващата дъска — пасна идеално при ръба. През нито един ден от живота си не е мислила, че е самотна. Е, защо да започва сега? Има работата си, приятелите и семейството си.
По дяволите, адски й липсва този тип!
Почти нямаше ден през двадесет и четири годишния й живот, през който да не го е виждала. В кръчмата, из селцето, в неговия или в нейния дом. Липсваха й разговорите, заяжданията, да го зърва, да го чува. Някак ще трябва да преодолее този копнеж по него, за да са отново приятели.
Тя е виновна, защото прояви слабост. Но ще оправи нещата. Въздъхна и положи буза върху лъснатата повърхност. Бива я да оправя всевъзможни неща.
Щом дочу стъпките в коридора, се отърси от мечтанията си и пусна чука в действие.
— О, Брена! — Застанала на прага, Джуд направо сияеше. — Не е за вярване колко много работа сте свършили само за няколко дни. Чудесно е.