— Май започнах да му хващам цаката.
— Защо си даваш труда, след като е достатъчно да помолиш Шон да ти изпрати?
— Харесва ми процеса: забъркването на тестото, месенето, да гледам как втасва. — Джуд постави нарязаните филии в чиния. — И е удобно време, през което да мислиш.
— Мама твърди същото. Що се отнася до мен, предпочитам да се изтегна и така да мисля. Толкова труд хвърляш да сготвиш нещо, и… — Брена взе филия и отхапа — … изчезва моментално — завърши тя ухилена.
— Да наблюдава как храната изчезва е едно от удоволствията на готвачката. — Джуд отиде до печката, разбърка супата. — Скарали сте се с Шон. И май не е едно от обичайните ви спречквания.
— Не бих го нарекла чак скарване, но все пак не мога да го нарека и обичайно. Ще мине, Джуд. Не се притеснявай.
— Обичам ви. И двамата.
— Знам. Но е нищо, честна дума.
Без да каже нищо повече, Джуд извади купи и лъжици. Доколко, зачуди се тя, човек може да се бърка в работата на свой приятел. Къде е границата? После, въздъхвайки, реши, че такава просто не съществува.
— Изпитваш чувства към него.
Тихият тон изопна нервите на Брена.
— Разбира се, че имам чувства към този мъж. Цял живот сме били заедно. А това е само една от многото причини, поради които така ме влудява, че доста често ми иде да го цапардосам с чука.
Изрече го с усмивка, но лицето на Джуд остана сериозно.
— Изпитваш чувства към него — повтори Джуд. — Те нямат нищо общо с детството и приятелството ви, а са свързани с привличането, което една жена изпитва към мъж.
— Аз… — Брена усети как се изчервява — проклятието на червенокосите. — Не е така… — Устните й обаче направо отказаха да изрекат напиращите в нея лъжи. — По дяволите! — Прокара наранената си ръка през лицето, после спря рязко, разтвори пръсти и се видяха очите й, които изведнъж бяха станали огромни и ужасени. — Милостиви Боже и пресвета Дево, личи ли си?
Преди Джуд да отговори, Брена стана и започна да крачи напред-назад; през цялото време удряше главата си с ръце и не спираше да ругае.
— Ще трябва да се преместя, да напусна близките си. Ще замина за западните графства. Имам роднини, по майчина линия, в Галуей. Не, не. Там не е достатъчно далеч. Трябва направо да напусна страната. Ще отида в Чикаго и ще отседна при баба ти, докато си стъпя на краката. Ще ме приеме, нали?
Извърна се. Стисна зъби, докато усмихнатата Джуд сипваше супата в купичките, и процеди:
— На тебе цялата тази история може да ти се струва смешна, Джуд Франсис, но за мен е бедствена. Унизена съм пред всички, които ме познават, и то само защото изпитвам копнеж към някакъв си мъж с размекнат мозък и привлекателно лице.
— Не си унизена и съжалявам, че се засмях. Но лицето ти… Ами… — Като сподави следващата усмивка, Джуд постави купичките на масата и потупа Брена по рамото. — Седни и си поеми дълбоко дъх. Не се налага да напускаш страната.
Брена не помръдна; тогава Джуд въздъхна дълбоко.
— Според мен, не си личи. Поне не е очебийно. Но аз съм свикнала да наблюдавам хората, да ги анализирам, а освен това наистина смятам, че когато човек е влюбен, е настроен по-емоционално. Нещо… Не знам, но просто нещо пробягва във въздуха, когато двамата сте в една и съща стая. След време си дадох сметка, че не е обичайната привързаност между приятели и роднини, а нещо по-дълбоко.
Брена махна пренебрежително. Бе се заловила само за едно.
— Значи не си личи, така ли?
— Не, освен ако не се вгледаш страшно внимателно. А сега — седни.
— Добре. — Въздъхна дълбоко, но не изпита истинско облекчение. — Ако Дарси е забелязала, щеше да каже нещо. Нямаше да устои на изкушението да ме разпита. Значи, щом само ти и Шон знаете, ще успея да се справя.
— Казала си му?
— Май да. — Механично Брена погълна лъжица супа. — От дълго време изпитвам копнеж към него, така да се каже. Като се замислих за това наскоро, ми се стори, че ако преспим заедно няколко пъти, ще го изкарам от съзнанието си.
Джуд остави рязко лъжицата и тя издрънча.
— Предложила си му да се любите?
— Точно така, а той се държа, сякаш съм му смачкала топките с чука. Така че това приключи.
Джуд скръсти ръце и се наведе напред.
— Готвя се да си напъхам носа в твоите работи.
Устните на Брена се извиха присмехулно.
— Сякаш не го правиш вече.
— Ни най-малко. Какво точно му каза?
— Съвсем простичко му обясних, че според мен двамата трябва да правим секс. Какво лошо има? — настоя Брена, размахвайки лъжицата. — Според мен един мъж би останал доволен от ясното и прямо поставяне на въпроса.
— Ъхъ… — успя да промърмори Джуд, преди да продължи: — Но, доколкото разбирам, Шон не е останал доволен.