— Чудесно. Имам много за казване.
Доволен, че е постигнал своето, той се отдръпна.
— Намини към къщурката сутринта.
Кипяща от гняв, тя се качи в пикапа и затръшна вратата.
— Бих могла — обяви и включи двигателя, — но няма да го направя. Дойдох при теб веднъж, но ти ме отритна. Няма да дойда повторно.
Той отстъпи назад, за да не минат гумите на пикапа през стъпалата му. Ако тя не дойде при него, помисли си той, докато колата се отдалечаваше, ще намери друг начин да останат насаме, за да… стигнат до някакво споразумение, така да се каже.
Насаме.
Глава 7
Държеше се сякаш никога не му се е хвърляла в обятията и никога не го е целувала така, че да му замае напълно главата. Като че е халюцинирал и тя никога не е седяла срещу него на кухненската маса и не е предлагала да се хвърлят в леглото.
А беше направила и двете неща. Знаеше го, защото всеки път, когато бе близо до нея, мускулите на стомаха му се стягаха.
На Шон това не му харесваше. Ни най-малко. Нито му се нравеше лекотата и проклетата естественост, с която тя се държеше, докато се потапяха в обичайните си отношения през тази събота вечер. При всяко негово излизане от кухнята по една или друга причина, тя му хвърляше особен поглед — малко насмешлив, донякъде мил.
Чудеше се как така преди му е допадало същото това изражение на лицето й.
В единия край на тезгяха от кестеново дърво бира наливаше Брена, а Ейдан се грижеше за другия. Разговаряше с клиентите, смееше се заедно със стария господин Рейли, който имаше навика да предлага брак на всяко хубаво младо момиче. Щом музикантите подхванеха песен, която обичаше, се присъединяваше към хора.
Правеше всичко, забеляза Шон, което е правила стотици пъти в събота вечер, когато кръчмата е препълнена, а музиката е хубава.
Трябваше да изпитва облекчение, повтаряше си той, защото двамата сякаш възстановиха нормалните си взаимоотношения и се държаха както обикновено.
А той се дразнеше до безумие.
Носеше джинси и широк пуловер. Вероятно е виждал същия този пуловер на гърба й поне сто пъти. Тогава защо точно сега се замисля за стегнатото дребно тяло отдолу? Подвижно, гъвкаво и силно, с малки гърди, твърди като праскови точно преди да узреят.
Разсея се и докато вадеше пържените картофи, изгори пръстите си във врялото олио; наруга се, задето мисли — дори за секунда — за тези гърди.
Такъв е бил планът й, реши той. Измамна вещица. Пося желанието в съзнанието му, раздвижи слабините му — ами в края на краищата той е мъж — и сега самото й присъствие го тормози.
Е, и той може да играе тази игра.
Вместо да изчака Дарси да вземе поръчките, той сам ги изнесе в салона. Само за да покаже на Брена О’Тул, че ни най-малко не го вълнува.
Докато прекосяваше кръчмата, перверзното създание дори не погледна към него. Не, просто за да го дразни, продължи да пълни халбите бира и да разговаря с двойката туристи сякаш са най-добрите й приятели и по навик са наминали в събота вечер.
Събраните й коси бяха вързани на тила с черна панделка. На приглушената светлина грееха като огън.
Щеше му да прогони мислите за косите й. Предпочиташе пръстите му да са заровени в тях.
— Здравей, Шон. — Мери Кейт застана до него, точно когато сервираше пържените картофи на семейство Клуни. Приближи се още малко с надежда новият й парфюм да му направи впечатление. — Пълно е.
— Музиката е доста жива, а и като че ли всички гости на хотела са тук тази вечер.
— Чудесно се забавляват. — За да надвика музиката, когато оркестърът подемаше припева на „Малони иска още едно питие“, повиши глас, стараейки се да звучи сексапилно. — Аз обаче предпочитам да слушам как свириш ти.
Усмихна й се и пъхна празния поднос под мишница.
— Мен можеш да ме слушаш безплатно, когато пожелаеш. А тези момчета от Галуей наистина си ги бива. — Хвърли поглед към оркестъра и се възхити как цигуларят борави с инструмента. — Със семейството си ли си тук?
Мери Кейт усети как самочувствието й се спаружва като спукан балон. Защо винаги мисли за нея, като за едно от момичетата О’Тул? Тя вече е пораснала, вече е жена.
— Не, не съм с никого.
Не беше лъжа, опита се да се убеди. Вярно, дойде с родителите си и Алис Мей, но не беше с тях.
— Чудесно свирят — промълви той, забравил за нея; бе потънал в удоволствието от музиката. — Бързо, интелигентно и ярко. Нищо чудно, че са си спечелили такова име. Най-силен е гласът на тенора, но знае как да го използва, та да не заглушава останалите.
Запита се как ли ще изпълнят една от неговите балади и се върна към действителността едва когато Мери Кейт го докосна по ръката.
— И ти можеш да си изградиш име. — Очите й бяха пълни с мечти, когато срещнаха неговите. — И да станеш дори по-известен от тях.