Не отговори и дори не се замисли над подобна възможност; просто я целуна леко по бузата.
— Много мило момиче си, Мери Кейт. Е, най-добре да се връщам в кухнята.
Едва вратата се затвори зад него, когато Брена нахълта.
— Казах ти да стоиш далеч от сестра ми.
— Какво?
Беше смръщена като буреносен облак, очите й святкаха и вещаеха кавга.
— Не дойдох ли тук преди седмица и не ти ли обясних как стоят нещата с моята Мери Кейт?
Точно така бе постъпила, разбира се. И, призна Шон, той не се бе връщал повече на това.
— Просто поговорихме, Брена. Нищо повече. Това е толкова безобидно, колкото и да погъделичкаш едно бебе.
— Тя не е бебе, а и ти я целуна.
— О, милостиви Боже на кръста, бих целунал и майка си по същия начин.
— Германските туристи са гладни — обяви Дарси, влизайки с куп празни чинии. — Искат три порции яхния и две — риба. Човек да си помисли, че не са яли откакто са напуснали родината си.
Остави чиниите и претегли тежестта на джоба на престилката си.
— Но, Бог да ги благослови, наистина дават щедри бакшиши и само един от тях ме тупна по задника.
Залови се да мие чиниите, а Брена си пое дълбоко въздух.
— Дарси, имаш ли нещо против да свършиш тази работа по-късно? Трябва да поговоря с Шон насаме.
Дарси я погледна и вдигна вежди. Сега вече забеляза напрежението, плискащо се на вълни между двамата. Доколкото й бе известно те не бяха щастливи, освен ако не се препираха и заяждаха един с друг. Но сега изглеждаше… по-различно.
— Станало ли е нещо?
— Тази О’Тул си въобразява, че съм хвърлил око на Мери Кейт и ме предупреждава да внимавам.
Отвори хладилника, за да извади рибата. Но не и преди да види как Брена трепна.
— Нищо подобно. — Изрече го без обичайната си разпаленост и свадливост. Шон я погледна. — Но тя ти е хвърлила око.
— О, определено си пада по него — съгласи се Дарси.
— Той обаче никога не би забелязал.
— Само поговорих с нея. — Почувства се неловко с два чифта женски очи, вторачени в него едновременно със съжаление и отвращение. Затова се извърна и включи печката, за да сгорещи олиото. — Следващия път направо ще я отстраня от пътя си и ще продължа напред. Това задоволява ли ви?
Дарси въздъхна.
— Какъв дървеняк си, Шон.
Стисна ръката на Брена окуражително и излезе.
— Извинявам се, че нахълтах и ти се развиках. — Брена рядко се извиняваше и това само придаде по-голяма тежест на думите й. — Всичко е толкова ново за Мери Кейт в момента: университетът е зад гърба й, сега започва да се ориентира в службата. Вижда Морийн така доволна като младоженка и нашата Пати, развълнувана за собствената си сватба напролет, и… — Усети се безпомощна и разпери ръце. Никак не я биваше с думите, особено когато най-много й трябваха. — Мисли се за пораснала и готова за всичко в живота. А сърцето й още е като на момиче, при това — романтично. И е много крехко, Шон. Можеш да го нараниш.
— Няма.
— Не би го направил нарочно, знам. — Усмихна се, но този път усмивката не стигна до очите й. — Не си такъв човек.
— Предпочитам да си ми сърдита, отколкото да си тъжна. Не обичам да те гледам, когато си нещастна. Брена…
Посегна да я докосне по косата, но тя поклати глава и отстъпи.
— Недей. Ще вземеш да кажеш нещо мило и любезно, а нямам сили да го понеса. И двамата ни чака работа.
— Никога досега не съм мислил за теб по такъв начин — промълви той нежно и тихо, когато тя тръгна да излиза.
Тя почувства как сърцето й потрепери и пое въздух, за да го успокои.
— Чудесен момент подбра да повдигнеш въпроса. Но от друга страна никога не си имал усет за времето, освен в музиката си.
— Често мисля за теб — повтори той.
Тръгна към нея и остана доволен да види объркване в очите й.
— Какво ще правиш?
Чувстваше се не на себе си, а мъжете никога не я смущаваха. И определено — не Шон. Ще се справи с него, разбира се. Винаги се справяше, така ще бъде и в бъдеще. Но не успя да накара краката си да помръднат.
Не е ли интересно, помисли си той, приближавайки я. Изглеждаше нервна и по страните й плъзна руменина.
— Преди никога не ми е хрумвало да направя това. — Вдигна ръката си с дълги пръсти, за да обвие тила й и да я притегли към себе си, като през цялото време наблюдаваше очите й. — А сега само за това мисля.
Докосна устните й със своите. Едно възбуждащо, нашепващо, унищожително докосване на устни.
Трябваше да се досети, че би целувал така, ако реши: бавно, нежно, възбуждащо, така че всякакви мисли да изчезнат от главата на една жена. Ръката на тила й леко я стисна, после я пусна, после пак я стисна и накара пулса й да затанцува. По тялото й се разля топлина, изпълни гърлото й, гърдите, корема и размекна коленете й, от което тя усети как започва бавно да се люлее заедно с Шон в прелъстителния ритъм на собствения си учестен пулс, което той постигна само с докосването на устните си.