— Разбирам… Както разбирам и хора от типа на Брена — непрекъснато искат да придвижват нещата. В една или друга посока.
— Да. — Свъси вежди и докосна предпазливо с пръсти цицината на главата си. — В една или друга посока.
— Ако можеш да приемеш още един съвет — намери си работа в килера, когато чуеш Брена да слиза по стълбите.
— Много мъдра жена си.
— Добре върви, нали? — Дарси пудреше носа си в дамската тоалетна на ресторанта; плъзна поглед към лицето на Брена в огледалото.
— Храната доста я бива.
— Това — определено, но имах предвид цялото прекарване. Толкова е приятно от време на време да излизаш с по-изтънчени мъже. Матю е живял в Париж цяла година — не спираше да бъбри Дарси за своя кавалер. — Говори езика без акцент. Надявам се скоро да му внуша идеята да ме заведе там за един уикенд.
Брена се засмя.
— Напълно си в състояние да го накараш да си помисли, че идеята е негова.
— Естествено. Мъжете го предпочитат. Даниел е направо запленен от теб.
— Приятен е. — Знаейки, че ще минат векове, преди Дарси да приключи с освежаването, та да се върнат на масата, Брена извади червилото си. Е, червилото на Мери Кейт всъщност, задигнато от стаята на сестра й, ако трябваше да е откровена докрай.
— Изглежда страхотно и е дяволски богат. Защо не ги оставим двамата да ни заведат в Париж?
— Нямам време да ходя във Франция, нито нагласата да платя за пътуването по начин, по който един мъж би очаквал.
— Напротив — разполагаме с много време. — Дарси оправи косите си. — А една умна жена не плаща — под каквато и да е форма — освен ако не желае. Не съм си наумила да спя с Матю.
— Стори ми се, че го харесваш.
— Да, така е. Но не ме привлича по този начин. Това обаче, може да се промени — завърши тя весело.
Брена сви устни и се начерви. После попита:
— Някога имала ли си желание да спиш с мъж, който не е искал да спи с теб.
— Не познавам мъж, който да не е готов да смъкне ципа си и при най-малката провокация. Така са устроени; човек не може да ги вини.
— Но все има такива, които при определени обстоятелства просто не намират дадена жена за привлекателна по този начин.
— Всяко правило, предполагам, си има изключенията. Но не се притеснявай. — Потупа Брена окуражително по рамото. — Даниел те намира за много привлекателна. Сигурна съм, че с удоволствие ще легне с теб, ако искаш.
Брена въздъхна и пусна червилото обратно в чантата.
— Е, радвам се да го чуя.
Прекара чудесно. Най-прекрасното прекарване в живота й. Цивилизована храна, цивилизовано място и цивилизовани хора.
Беше и отегчена до смърт, но не искаше да го признае.
Точно по тази причина даде телефонния си номер на Даниел и си обеща пак да излезе с него, ако я покани. Беше възпитан и забавен, напомни си тя, докато шофираше от кръчмата към къщи, където я оставиха след срещата. Той прояви престорен интерес към работата й и дори направи усилието да открие нещо общо помежду им. Оказаха се старите американски филми от черната серия.
Имал богата колекция от тях на видеокасети и подметна небрежно, че ако Брена отскочи до Дъблин, ще си организират малък филмов фестивал.
Можеше да се окаже нещо, което да й хареса. Както й хареса целувката за лека нощ например. Той не се държа прекалено фамилиарно, нито плъзна ръце по непозволени места на такъв ранен етап от запознанството им.
Много симпатичен тип.
И дяволите да вземат Шон Галахър, че развали апетита й за други мъже.
Намали, а после напълно спря, когато стигна къщурката му. Лека мъгла обви пикапа.
О, определено е вътре, тази змия. Ето, лампата във всекидневната свети. Най-вероятно свири музиката си. Ако имаше отворен прозорец, щеше да се понесе в нощта и тя щеше да я чуе.
Щеше й се да има тази възможност.
И понеже съзнаваше колко я размекват подобни мисли, свъси вежди още по-свирепо. Доста силно се изкушаваше да паркира пикапа отпред, да нахълта през вратата и да му съобщи какво мисли, както и да го зашлеви.
Но така ще излезе, че придава прекалено голямо значение на поведението му. По-добре да го отбягва. Негодник такъв.
Що за мъж е той! В състояние е да я целуне сякаш щастливо би прекарал цяла вечност с устни, прилепени към нейните, а в следващия миг да се държи като разгневен баща.
Да си измие лицето! Как ли пък не!
Подсмръкна и се извърна да хване волана, но някакво раздвижване край прозореца на горния етаж я спря. За миг се почувства ужасена и унизена — помисли, че Шон е там и наблюдава как се е вторачила в къщурката му.
Но така и не успя да се изчерви от срам, защото видя, че фигурата е на жена с блестящи руси коси, огрени от сребристата лунна светлина.