Брена въздъхна, спусна прозореца, скръсти ръце и отпусна брадичката си върху тях.
Колко ли нощи, зачуди се тя, клетата лейди Гуен е стояла до този прозорец сама, с разбито сърце? И то заради мъж.
— Защо въобще се занимаваме с тях, Гуен? Защо им позволяваме да завладяват мислите ни по този начин? Освен всичко друго, те са толкова проклето дразнещи.
„Сърцето му е в неговата музика.“ Брена чу думите сякаш ги нашепваха право в ухото й. „И в теб също. Заслушай се.“
Стисна силно очи — нещо заплашително се опитваше да запълни главата й.
— Не, не. Приключих с него. Няма да мисля повече, нито ще си губя времето с Шон. И без това получи достатъчно и от двете.
Доста рязко включи на скорост и подкара към дома си.
Знаеше, че работи сама, защото беше проверил. Майк О’Тул беше отишъл в хотела на скалите, а Джуд бе излязла.
Докато се качваше по стълбите, чуваше ударите на чука й. Което означаваше, даде си сметка той, че тази жена е въоръжена. Налагаше да поеме риска.
През по-голямата част от нощта обмисля ситуацията. Вече започваше да се превръща в навик и му костваше доста от съня. Стигна до заключението, че Джуд е права. Време е да направи крачка в една или друга посока. Очакваше предстоящият разговор да определи накъде.
Ударите от чука, установи той, идваха от дрешника в детската стая. Импулсивно — нещо, което рядко му се случваше — затвори вратата на стаята, заключи я и пъхна ключа в джоба. Така поне няма да му се изплъзне, преди да й каже каквото си е наумил.
Стегна се в очакване на избухването, което безспорно щеше да предизвика, и се отправи към дрешника.
— Джуд? Много бързо се върна. Погледни тези полици. Одобряваш ли ги?
Хвърли поглед през рамо от третото стъпало на стълбата и видя Шон, застанал на прага.
Той изчака, но вместо да го засипе с порой от думи, тя просто го погледна невиждащо и отново се залови с работата си.
Лош знак.
— Искам да говоря с теб — подхвана Шон.
— Работя. Нямам време за бъбрене.
— Нужно ми е да поговоря с теб. — Пристъпи напред и сложи длан върху бедрото й. Изискваше се голяма смелост да не отскочи назад, когато тя го изгледа от високо и здраво стисна чука. — Ще оставиш ли това нещо?
— Не.
Вярно, притежаваше смелост, но имаше и акъл. С рязко движение издърпа чука от ръката й.
— Цицината на главата ми е с размерите на топка за голф. Не желая да получа втора. Просто искам да разменя няколко думи с теб, Брена.
— Нямам какво да ти кажа, Шон, и понеже ценя дългогодишното ни приятелство, ще те помоля да ме оставиш на мира.
Бедствено положение наистина, помисли си, и почувства как обземащата го паника стяга гърлото му.
— Искам да ти се извиня.
Тя му обърна гръб и извади метъра.
Тази жена го предизвикваше да се проявява в най-лошата си светлина. Хвана я през бедрата и я свали от стълбата. Тя се извърна светкавично и макар да го очакваше, не направи опит да избегне удара. Не и след като видя замъглените й от сълзи очи.
— Съжалявам. — Паниката бе на път да го завладее изцяло. Едва продума през свитото си гърло. — Не плачи. Няма да го понеса.
— Не плача. — По-скоро бе готова сълзите да изгорят очите й, вместо да пролее и една в негово присъствие. — Помолих те да ме оставиш на мира. И понеже отказваш, аз ще го направя.
Отиде до вратата, хвана дръжката и смаяно зяпна.
— Заключил си вратата! — Извърна се към него. — Да не си се побъркал?
— Познавам те… Сетих се, че няма да ме изслушаш. А сега не ти остава нищо друго.
Видя я как плъзва поглед към сандъчето с инструменти и си представи, че мисли за прекрасните оръжия вътре. Колкото и да бе искрен в извинението си, не възнамеряваше да позволи да го надупчат като решето, затова застана между Брена и изкушението.
— Твърдиш, че държиш на приятелството ни. И аз държа. Страшно много. Както и на теб, Брена.
— Затова ли снощи се отнесе с мен сякаш съм лека жена?
Гласът й изневери, което го разтревожи, и затова той продължи по-меко.
— Да, предполагам. Но не ми се е случвало да те виждам такава.
Тя разпери ръце от раздразнение.
— Каква!
— Прекрасна. — Видя как очите й се разшириха от изненада и се възползва, за да пристъпи по-близо. — Изглеждаше така издокарана и женствена.
— Нали съм жена, за Бога!
— Знам, но невинаги си даваш труда да го подчертаеш.
— Защо да го правя? — Темата бе болезнена за нея и не обичаше да я обсъжда. — Не ми ли е позволено да бъда и жена, само защото знам как да забия пирон или да оправя тръба? Като облека рокля и се начервя, в лека жена ли се превръщам?