— Вече съм полусляпа. По дяволите къщурката! Ще довършим това още тук и сега.
Но когато обгърна врата му с ръце, той се засмя и я завъртя в кръг.
— Нищо подобно. Няма да лиша нито себе си, нито теб от удоволствието да подходим бавно.
— Не ми прилича на среща по средата на пътя, а по-скоро да стане както ти си наумил.
— Може, но после ще си ми благодарна.
— Типично по мъжки — отбеляза тя, когато той я остави да стъпи на пода. — Винаги смятате, че знаете как е най-добре и какво точно трябва да бъде направено.
Усмихна й се широко.
— Брена, мила, ако не бях мъж, сега нямаше да водим този разговор.
Тя въздъхна и нахлузи кепето по-плътно на главата си.
— Е, в това отношение си прав.
— Каза, че ти се иска да положиш ръце върху мен. Е, ще ти позволя, но когато аз реша и по мой си начин. Така е честно.
Тя го погледна и кимна.
— Дразнещо е, но е честно.
— И каквото и да направим сега или после, винаги ще останем приятели. Колкото и силно да те желая, няма да те докосна, ако не ми се закълнеш тук, че винаги ще си останем приятели.
Как да няма слабост към него, когато е толкова мил и се сеща за такива неща? И е напълно искрен.
— Приятели сега, по време и след това. — Протегна му ръка. — Обещавам ти.
— И аз на теб — пое ръката й и я задържа.
А за да види реакцията й, я поднесе към устните си.
Тя неволно зяпна, а после го възнагради със звучен смях.
— Мери Брена, смятам, че те очакват някои изненади.
— Може и така да е. — Дръпна ръката си, за да я освободи, и я постави зад гърба си, където продължи да потреперва. — Но и аз разполагам с някои номера.
— Разчитам на това. — Измъкна ключа от джоба и се извърна към вратата. — Защо не наминеш довечера. Ще ти приготвя вечеря и ще ти покажа няколко… изненади в килера.
— В килера ли? — Преди да избухне в смях, в главата й се загнезди една мисъл: — Колко жени, бих искала да попитам, си изненадвал в килера?
— Mauverneen. — Намигна й, преди да излезе. — Не съм мъж, който ги брои.
Глава 9
— Човекът на Магий — Финкъл — е тук — просъска Дарси, влизайки задъхано в кухнята.
Шон вдигна глава от сандвичите, които правеше.
— Така ли?
— Да. — По навик погледна лицето и косата си в малкото огледало, окачено до вратата. — Ейдан му наля халба светла бира и бъбри с него на бара. Финкъл е олицетворение на самата деловитост.
Познавайки способностите на сестра си, Шон я подкани с жест:
— Опиши ми го със стотина думи.
С присвити очи Дарси потупа устните си с пръст.
— Към средата на петдесетте, оплешивяващ. Чувствителен е на тази тема — постоянно прокарва гребен по оредялата си косица. Добре оформено коремче — знак, че обича да похапва. Женен е, но не му пречи да се заглежда по жените. Свикнал е да получава нареждания и да ги предава надолу по йерархията за изпълнение. Пестелив — Мери Кейт ми каза, че доста се е пазарил за цената на стаята, макар разноските да са за сметка на компанията. Подчертано градски тип, малко си пада денди. Мога да си оскубя веждите, като се оглеждам в лъскавите му обувки.
— Добре се справи. — Очите на Шон блеснаха закачливо. — Няма да ти е трудно да го очароваш, нали?
С една от най-самодоволните си усмивки Дарси огледа маникюра си.
— Все едно да ловя риба в развъдник.
— Нямам предвид да го вкарваш в изкушение, Дарси, а просто да му позамаеш главата.
— О, не говори така. Казах, че е женен, а аз не развалям бракове.
— Извинявай, но се подведох от погледа ти. Направо си страшилище за мъжката половина от човечеството.
Тя извади червило от джоба си и докато го нанасяше, наблюдаваше Шон в огледалото.
— Мъжката половина от човечеството обожава страшилища като мен.
— Не споря, виждал съм прекалено много от поразените. Ще ти помогна да сервираш сандвичите, та да дам възможност Финкъл да зърне и безобидния брат.
Дарси се залови да подрежда подноса.
— Нетърпелив е, бих казала, да огледа нещата, да види земята, да уговори сделката.
— Сега е в Ирландия — отбеляза Шон. — Представителите на семейство Галахър не обичат да ги пришпорват. — Приготви останалите поръчки и извади няколко купички с чипс, за да ги остави на тезгяха на бара. — Не мечтаех — обяви той зад гърба на Дарси малко по-високо от необходимото, докато влизаха в салона. — Бях се замислил.
Поемайки репликата, Дарси въздъхна и отбеляза:
— Няма да можеш да изпълняваш поръчките навреме, ако главата ти е в облаците. Опитай се понякога да стъпваш като нас по земята.