— Моята агентка положително познава някой от музикалния бизнес. Мога да я попитам.
Сърцето му трепна като на заек.
— О, няма нужда. Всъщност, Джуд, дойдох да поговорим за нещо съвършено друго.
Той донесе чайника на масата и наля чая. После седна и ароматът на напитката се разнесе наоколо. Продължаваше да мълчи.
— Шон, какво се върти в главата ти?
— Чудя се как точно да го изразя. Е, ще започна по този начин.
Бръкна в джоба си, измъкна перлата я постави до чашата на Джуд.
— Перла? — Озадачена, тя посегна да я вземе, но вдигна поглед към него и пръстите й спряха на милиметри от белия скъпоценен камък. — О, от Карик е.
— Говори много ласкаво за теб.
— Странно. Толкова е… странно. — Сега вече взе перлата и я задържа в дланта си. — И лунното цвете. Останалите перли са се превърнали в лунни цветя, нали?
— Върху гроба на Мод. Какво мислиш за всичко това?
— Какво да мисли една съвременна, образована, относително интелигентна жена за съществуването на феи? — Остави перлата да се залюлее в дланта й, после поклати глава. — Намирам го за великолепно. В буквалния смисъл. Той е малко арогантен и нетърпелив, обича и да се фука, но установяването на контакт с него е едно от нещата, които промениха живота ми.
— Изглежда си е наумил да промени и моя. Иначе нямаше да ми даде това.
— Да, определено мисля, че си прав — Джуд подаде перлата на Шон. — А ти какво смяташ по въпроса?
— Че ще трябва да чака дълго, защото моя живот ми харесва точно какъвто е.
— А ти… — Джуд замълча и взе чашата с чай. — Чудя се дали мислиш за Брена.
— Доста мисля за тази О’Тул. Дори ми е хрумвало, че Карик ме вижда обвързан с нея като следваща стъпка да постигне своето.
— И?
— Ами… — Шон си взе бисквита и отхапа. — Ще повторя: ще има да чака. — Устните му трепнаха, когато Джуд сведе глава и се загледа в чая си. — Да не забелязах сводническо пламъче в красивите ти очи, Джуд Франсис?
Тя изсумтя.
— Представа нямам за какво говориш.
— Говоря за една щастливо омъжена жена, погледнала девера си, все още ерген, с мисълта: „О, няма ли да е прекрасно нашият мил Шон да си намери подходяща съпруга и да се задоми? Какво ли мога да сторя, та да помогна това да се случи?“
— И през ум не би ми минало да се намеся — тонът й бе строг, но очите й се смееха. — Наистина. Е, почти никак.
— Много ще ти бъда благодарен. — Пъхна перлата обратно в джоба. — Е, значи знаеш какво мисля по този въпрос. Ако се стигне до нещо между мен и Брена О’Тул, то ще е, защото двамата сме го решили, а не защото някой би искал да стане така. Или защото новата ми сестра, която нежно обичам, би го пожелала.
— Просто искам да си щастлив.
— Аз също. И за да го постигна, най-добре е да бягам в кръчмата, та Ейдан да не ми счупи главата заради закъснението.
Глава 11
Брена не смяташе, че шпионира. И бе готова да го оспорва пред всеки, дръзнал да я обвини. Просто се наложи да свърши някаква работа в стаята на Финкъл. Беше се оплакал, че водата във ваната бавно се оттича, и понеже тя и без това беше там, от хотелската управа я помолиха да погледне.
Когато се появи, той разговаряше по телефона. Нейна ли беше вината? Определено не. В крайна сметка той имаше навик да не обръща внимание на обслужващия персонал.
Освен, помисли тя, ако не прилича на Дарси — тогава един мъж трябва да е глух и сляп или мъртъв поне от година, за да не я изгледа продължително втори път. Но в момента това нямаше значение.
Той лично я пусна да влезе, махвайки нетърпеливо. После с жест й посочи да отиде в банята и продължи да говори по телефона. Подобно отношение не я засегна. В края на краищата беше там, за да оправи водопровода.
Но имаше уши и не виждаше причина да не ги използва.
— Извинявайте, но не ви чух добре, господин Магий. Един млад мъж дойде да оправи канала в банята.
Млад мъж ли? Брена прехапа език и забели очи.
— Ще изпратя доклада по факса веднага щом опиша всичко. Може и да е след края на работното време в Ню Йорк, сър, затова ще пратя копия и до частния ви номер.
В банята Брена се разтропа с инструментите. От мястото, където беше, виждаше само лъснатите до блясък обувки на Финкъл и тънка ивица гълъбовосиви чорапи.
— Не, още не съм успял да науча името на лондонската фирма, проявила интерес към земята. Според по-възрастния брат, Ейдан, такава не съществува, брат му се бил объркал. Напълно възможно е, трябва да призная, по-малкият да обърка нещата. Той е достатъчно приветлив, но не изглежда особено умен.