Брена изсумтя и се захвана с отпушването на канала. Правеше го колкото е възможно по-тихо.
— Като съдя обаче по реакцията, езика на тялото и бързината, с която изместиха темата, ми се струва, че са водени преговори и с друг кандидат.
Финкъл замълча за малко. Брена наостри уши и долови леко потропване с пръсти по дърво.
— Да, мястото е изключително хубаво и живописно. Неопорочено, бих казал. Но е и доста отдалечено. След като го огледах и след като прекарах, макар и кратко време тук, съм склонен да отстоявам първоначалното си мнение, сър. Не виждам проекта за зала като финансово успешно начинание. Дъблин би бил по-логичен избор. Или ако не там…
Отново настъпи тишина; чу се съвсем лека въздишка.
— Да, разбира се. О, имате си причини, знам. Уверявам ви, че земята — собственост на семейство Галахър — е на най-подходящото място в Ардмор. Кръчмата представлява точно онова, което очаквахте. Сега не е разгарът на сезона, разбира се, но върти солиден бизнес и е добре стопанисвана под ръководството на големия брат. Храната е първокласна, което, признавам, ме изненада. Не е като обичайната кръчмарска храна. Сестрата ли? Да. Тя е… Тя е…
Заекването накара Брена да прехапе устни, за да не избухне в смях. Мъжете са толкова предвидими.
— Ами, изглежда много оправна. Всъщност снощи се върнах за малко в кръчмата, по тяхно настояване. Дарси… Сестрата… Госпожица Галахър има изключителен певчески глас. И тримата, ако трябва да съм точен, са доста музикални и това може да се превърне в предимство. Ако възнамерявате да изградите залата тук, в Ардмор, свързването с кръчмата на Галахър, според мен, е най-правилното решение.
Все още на четири крака, Брена поклати ханша си от удоволствие, защото ръцете й бяха заети и нямаше как да вдигне възторжено юмрук във въздуха.
— О, разчитайте на мен да смъкна с преговори процента, който искат. Знам, че предпочитате да купите земята, но привързаността им към нея, поне засега, се оказва непреодолима пречка. Предлаганите условия за наем обаче фактически са по-малко рисковани за вас, и в перспектива ще ви осигурят тясна връзка с вече разработения бизнес. Според мен е във ваша полза да използвате кръчмата и репутацията, която си е изградила, за да осъществите замисъла със залата.
Отново се чу барабанене с пръсти и краката се кръстосаха при глезените.
— Да, разбрах. Не повече от двадесет и пет процента. Имайте ми доверие в това отношение. Възнамерявам да уговоря сделката до двадесет и четири часа. Положително ще убедя по-големия Галахър, че няма да получи по-добра оферта нито от лондонската фирма, нито от когото и да е друг.
Предусещайки края на разговора, Брена се изправи и пусна водата да тече с пълна сила. Тананикаше си, докато я наблюдаваше как се изтича. После я спря, подрънка още малко с инструментите, взе сандъчето и влезе в стаята.
— Готово. Извинявайте за неудобството. — Той дори не я погледна; само й направи знак с ръка да си върви и се наведе над лаптопа върху малкото бюро. — Приятен ден, сър — подвикна тя весело и чу как той започна да чука по клавиатурата, преди още да е затворила вратата.
Озовала се навън, тя хукна. Финкъл не бе единственият, който знае как се докладва.
— Е, хрумването с лондонската фирма дава резултат. — Ейдан тупна брат си по рамото и хвърли на Брена пълен с одобрение поглед. — Накара ги да се размърдат, ако не друго.
— Някои хора просто не издържат на състезание. — Седяха в кухнята — Шон се извърна и извади четири бутилки бира от хладилника. — Предлагам да пием за Брена О’Тул и ушите й.
— Просто случайно бях там, когато се случи.
Но все пак пое предложената бутилка.
— Страхотен разузнавач си, сержант О’Тул. — Ейдан чукна бутилката си с нейната, Шон и Дарси го последваха. — Двадесет и пет процента най-много. Горкият. Откъде да знае, че бихме били предоволни и на двадесет.
— Онзи мъж… Магий — продължи Брена, — твърдо е решил да получи каквото иска тук, макар Финкъл да не го одобрява напълно. Но харесва готвенето на Шон, лицето на Дарси и ръководството на Ейдан. А, и не те смята за особено умен, Шон, но пък те намира за приветлив. А когато говори за Дарси, заеква.
Дарси доволно се засмя.
— Дайте ми още ден-два и направо ще загуби ума и дума. И ще получим тридесет процента.
Ейдан обви раменете на Дарси.
— Ще приемем двадесет и пет и ще сключим сделката. Ще оставя Финкъл да си мисли, че доста се е потрудил, за да ме убеди. Нека се почувства удовлетворен. И още нещо — татко ми звънна тази сутрин. Видял е някои от строежите на Магий и ги е харесал, каза ми ние да уточним подробностите.
— Тогава да оставим Финкъл да ни убеди. — Шон вдигна бутилката. — Докато ни даде колкото искаме.