— Точно така. Е, да се връщаме на работа. Брена, дали не е по-разумно да не се мяркаш наоколо, докато не сключим сделката?
— Разбира се. Но за него аз съм невидима. Забеляза само сандъчето ми с инструменти. Та той дори ме взе за мъж!
— Тогава най-добре да си сложи очила. — Ейдан я хвана за брадичката и я целуна. — Много съм ти благодарен.
— Мога да изкарам тридесет процента без особени усилия, уверявам ви — обяви решително Дарси и тръгна след Ейдан към кръчмата.
— Сигурно би успяла — изкоментира Брена.
— Да не бъдем алчни. И аз съм ти благодарен.
Наклони глава и по устните й заигра тънка подигравателна усмивка — това бе един от любимите изрази на Шон.
— Е, ще ме целунеш ли тогава, както направи Ейдан?
— Обмислям го.
— Понякога мислиш прекалено дълго.
— Но не по-дълго от необходимото.
Обгърна лицето й с длани, повдигна го и притисна устни към нейните.
Бавно, нежно, като топъл бриз през лятна утрин. Тя се отпусна, а устните й се наслаждаваха на сладостта му. Постепенно, умело, той започна да я целува по-дълго и по-страстно и главата й се замая.
Издаде звук — нещо средно между въздишка и стенание. Сърцето й биеше учестено, плъзна ръце да обгърне раменете му. Тялото й се изопна, копнееше за още, но той се освободи.
— В момента мога да съм ти благодарен само толкова.
Този мъж накара главата й да се замае, по дяволите. Остави всяка клетка в нея да крещи.
— Нарочно го направи.
— Разбира се.
— Негодник. Връщам се на работа.
Посегна за сандъчето, но понеже още не беше на себе си, насочвайки се към вратата, се блъсна в масата. Извърна се бързо и присви очи предупредително. Той обаче бе достатъчно умен да остави лицето си безизразно.
Тя изсумтя и отвори със замах задната врата. Спря там за миг и му хвърли още един поглед.
— Знаеш ли, когато спреш да мислиш, се справяш чудесно с нещата.
Той изчака вратата да се затвори и чак тогава се ухили.
— Е, радвам се, защото вече почти приключих с всякакво мислене.
Шон гледаше да не се набива много на очи, когато Финкъл дойде същата вечер. Но му приготви кралски пир от печена риба с масло и подправки, гарнирана с картофи.
Дарси съобщи, че бил готов да си оближе чинията, ако нямало други хора наоколо, и Шон изпита чувство на удовлетворение от добре изпълнената задача.
Обзет от желание да стори някоя пакост, а и подтикнат от усета си, излезе от кухнята, за да поднесе лично лимоновия пай на Финкъл.
В добро настроение от яденето и от вниманието на Дарси, Финкъл дари Шон с доволна усмивка.
— Не помня някога да съм ял по-вкусна риба. Много сте изобретателен в кухнята, господин Галахър.
— Колко мило от ваша страна, сър! Надявам се и това да ви хареса. По моя рецепта е. Заимствах я от милата ми баба. Не вярвам да намерите по-вкусен пай дори когато се върнете в Лондон.
Финкъл се готвеше да поеме първата хапка, но вилицата му застина във въздуха.
— Ню Йорк — уточни той.
Шон премигна.
— Ню Йорк ли? О, разбира се, имах предвид Ню Йорк. Онзи от Лондон е слаб като щека и носи малки кръгли очилца. Постоянно обърквам такива неща.
С благосклонно изражение Финкъл небрежно опита от пая.
— Значи сте говорили с някого от Лондон за ресторант, така ли?
— О, Ейдан е по приказките. Аз не разбирам от бизнес и други такива. Харесва ли ви сладкиша?
— Чудесен е. — Умът на този мъж не е кой знае колко бърз, помисли си Финкъл, но в готвенето няма грешка. — Та този човек от Лондон… — настоя той. — Случайно да знаете името му? Имам доста познати там.
Шон се загледа в тавана, почеса брадичката си.
— Дали не беше Финкъл? О, не — това сте вие. — С мило и безобидно изражение той разпери безпомощно ръце. — Имам лошия навик да забравям имена. Но беше приятен човек, както сте и вие, сър. Ако имате място за още едно парче пай, само кажете на Дарси.
Върна се в кухнята, привличайки погледа на Ейдан, като леко му смигна.
Десет минути по-късно Дарси подаде глава през кухненската врата и прошепна:
— Финкъл поиска минутка от времето на Ейдан. Отидоха в задната стаичка.
— Това е добре. Дай ми знак, ако имаш нужда от помощ на бара.
— Бъди сигурен, че няма да ти откажа. Франк Малей пристигна с братята си.
— Пак ли се е скарал с жена си?
— Изглежда. Няма да успея да се справя и с тях, и с останалите клиенти.
— Идвам тогава.
Наливаше по втора халба за братята Малей — всичките едри мъжаги със сламеноруси коси, изкарваха си прехраната от морето, когато Ейдан и Финкъл излязоха от задната стаичка.
Американецът кимна за лека нощ на Ейдан, после на Шон. И за миг, когато погледна към Дарси, по строгото му лице се изписа нежен израз на очакващо ласка кутре.