Опита соса и го разбърка за последен път. Огледа се и кимна одобрително. Всичко бе готово. Часовникът показваше шест без десет, когато чу пикапът й да ръмжи по пътя.
— Доста е точна — промърмори той и с изненада почувства как от нерви стомахът му се сви. — Става въпрос за Брена, Господи. Знаеш я от дете.
Но не и по начина, по който възнамеряваше да я опознае, помисли си той. Нито пък тя него. Изведнъж изпита диво желание да се втурне в малкото мокро помещение, да изтръгне нещо от пералната машина и да забрави за останалото.
И откога един Галахър се държи като страхливец? Особено по отношение на жена? С такива мисли в главата се насочи към входната врата.
Брена точно влизаше със сандъчето в ръка. На джинсите й се виждаше ново скъсано място, точно под дясното коляно. Едната й буза бе леко изцапана.
Тя затвори вратата, направи две крачки и го видя. Едва не изскочи от ботите си.
— Господи, Шон, защо направо не ме удариш с нещо по главата, вместо да ме стряскаш до смърт? Какво правиш тук по това време на деня?
— Имам свободна вечер. Нали паркира зад моята кола?
— Да, вярно. Но реших, че или си отишъл пеша, или някой те е откарал. — Докато изчакваше ритъма на сърцето си да се нормализира, подуши въздуха. — Май не си се възползвал от свободната си вечер. Какво готвиш?
— Сос за спагети. Реших да го изпробвам, преди да го предложа в кръчмата. Яла ли си? — попита той, макар да знаеше отговора.
— Не. Мама ме чака да се прибера след малко.
Нищо подобно, защото Шон бе звъннал да съобщи на Моли, че ще нахрани Брена, докато е при него.
— Вечеряй тук, вместо да се прибираш. — Хвана я за ръката и я поведе към кухнята. — Ще прецениш дали сосът го бива или не.
— Добре, но нека първо погледна какво й е на пералнята.
— Нищо й няма.
Пое сандъчето й с инструменти и го остави на пода.
— Какво значи „нищо й няма“? Нали се обади в хотела да кажеш, че не работи?
— Излъгах. Опитай това.
Взе маслина и я пъхна в устата й.
— Излъгал си?
— Да. И се надявам чрез покаяние да изкупя греха си.
— Но защо… — Изведнъж тя схвана за какво всъщност става въпрос; почувства се неловко и напрегната. — Значи сега е подходящият момент за теб?
— Да. Казах на майка ти, че ще поостанеш малко, затова не се притеснявай.
— Хъм… — Огледа кухнята по-внимателно. На печката къкреше ароматен сос, на масата бе поставена хубава чиния със студени мезета, бутилка вино. — Можеше да ме предупредиш. И да ми дадеш малко време да свикна с мисълта.
— Сега разполагаш с време. — Наля вино. — Знам, че от вино те боли глава на следващия ден, но чаша-две няма да ти навредят.
Беше готова да рискува с махмурлука, стига виното да охлади гърлото й.
— Нямаше защо да си даваш такъв труд за мен. От самото начало ти казах, че не ми е нужно.
— Но на мен ми е нужно, а ти просто ще се наложи да се примириш. — Нейната несигурност го правеше по-уверен. Пристъпи към нея. — Свали си… — Почти се изсмя, когато очите й се разшириха. — Свали си шапката — завърши той. После сам я смъкна от главата й. Остави кепето и чашата с вино, за да прокара ръце през косата й и да я разпусне по раменете й, както най-много я харесваше. — Седни.
Подбутна я на един стол и се настани срещу нея.
— Защо не си свалиш и ботите?
Тя се наведе и започна да ги развързва, но отново седна изправена.
— Наложително ли е да ме наблюдаваш? Караш ме да се чувствам глупаво.
— Ако се чувстваш глупаво, докато те наблюдавам как си сваляш ботите, какво ще изпитваш след малко? Свали си ботите, Брена — повтори той с тих глас, от който по гърба й пробягаха тръпки. — Освен ако не си променила решението си.
— Не съм — раздразнена, тя се наведе отново и се захвана с ботите си. — Аз го започнах, а винаги довършвам каквото съм захванала.
Но това въобще не беше начинът, по който си го бе представяла.
Ритна ботите под масата и се насили да го погледне.
— Гладна ли си?
— Не. — За какво ядене можеше да става дума при тези обстоятелства? — С татко обядвахме късно.
— Още по-добре. Ще ядем после. Хайде да отнесем виното горе.
Горе. Добре, ще отидат горе. В края на краищата идеята е нейна. Но когато той отново хвана ръката й, трябваше да си наложи да не побегне.
— Не е честно така, Шон. Току-що се връщам, работила съм цял ден и нямах възможност дори да се измия.
— Искаш ли да вземеш душ? — Докато се качваха по задното стълбище, той избърса изцапаното място на бузата й. — С удоволствие ще ти изтрия гърба.
— Просто го отбелязвам, това е всичко.