Как така ще вземе душ с него, по дяволите, просто ей така? Дочу музиката: тиха песен на фона на арфи. Нервите й бяха изопнати.
Влезе в спалнята, видя цветята, свещите, леглото. И изпи виното сякаш бе вода.
— Спокойно. — Взе чашата от ръката й. — Не искам да се напиеш.
— Нося на пиене — възрази тя и избърса овлажнелите си длани в панталоните, докато той обикаляше и палеше свещите. — Няма нужда. Още не е съвсем тъмно.
— Но ще стане. И преди съм те виждал на светлината на свещи — подметна той непринудено, поднасяйки запалената клечка кибрит към свещите, поставени върху тясната полица на вече бумтящата камина. — Но не отделих време, да го оценя. Ще го направя тази вечер.
— Не виждам защо трябва да създаваш толкова романтична обстановка.
— Не се страхуваш от малко романтика, нали, Мери Брена?
— Не, но…
Той се извърна. Треперливите пламъци затанцуваха по лицето му, зад гърба му, около него. Сякаш излизаше от някоя от картините, които Джуд рисуваше — с образи на принцове, благородни рицари и поети арфисти.
— През повечето време — успя да промълви тя — нещо във вида ти е причина устата ми да се пълни със слюнка. Ако трябва да съм честна, не ми се нрави особено и затова искам да го разкарам.
— Ами… — Гласът му бе толкова мек, колкото нейният бе раздразнен. — Защо не видим какво можем да направим по въпроса?
Без да откъсва очи от нейните, пристъпи към нея.
Глава 12
Колкото и странна да е обстановката, помисли си Брена, с нея беше Шон — мъж, когото познаваше и на когото бе държала цял живот. И колкото и нелепо да звучеше — продължаваше да го желае.
Изнервеността й беше така не на място, както музиката за арфа и запалените свещи.
Затова, когато той положи ръце върху раменете й и плавно ги спусна, за да улови нейните, тя вирна глава.
— Ако се разсмея — обяви тя, — не го приемай за нещо лично. Просто цялата тази история ми се струва страшно смешна.
— Добре.
Стоеше и я наблюдаваше, сякаш изчакваше. Тя не се стърпя — надигна се на пръсти и докосна с устни неговите. Не възнамеряваше да бърза, вече бе стигнала до заключението, че той и без това няма да й позволи. Но след първото докосване желанието я прониза като ток, искаше го изцяло. И то веднага. Ръцете й се стегнаха в неговите, докато хапеше долната му устна.
— Страшно силно те желая. Въобще не съм в състояние да се спра.
— Кой иска подобно нещо от теб? — Той не бързаше. Определено не. А бе така изкусително да се поддаде на нейното темпо. Фантастичното й дребно тяло вече вибрираше до неговото, устните й бяха трескави. Помисли си обаче колко по-хубаво би било да й позволи да го влуди още малко.
— Ела нагоре. — Пусна ръцете й, за да я хване за бедрата и да я повдигне, та краката й да се обвият около кръста му; веднъж вече го беше направила. — И пак ме целуни. Харесва ми.
Тя наистина се засмя и нервността, която я притесняваше, изчезна.
— Така ли? Доколкото си спомням, първия път, когато го направих… — приближи устни съвсем близо до неговите, после се отдръпна. Един път, два. — Изглеждаше сякаш съм те халосала с чук по главата.
— Защото не го очаквах. А и съвсем размъти мозъка ми тогава — стисна я съвсем интимно, но дружелюбно. — Втори път обаче няма да успееш.
— Готов ли си да се обзаложиш? — Очите й блестяха предизвикателно. Развеселена, зарови ръце в косата му.
— Ще загубиш.
Здравата се постара, трябваше да й се признае. Направо усещаше как всичко в него се преобръща, докато устните й нападаха неговите. Има моменти, когато съвсем не бе унизително да се предадеш. По езика й все още се усещаше вкусът на виното — топъл и богат на аромати. Премесен с нейния вкус, той се просмука в него и се получи прекрасна, опияняваща комбинация.
Звуци на арфа и запалени свещи, жена с гореща кръв… Остави страстта и романтиката да проникнат в него. Изкусително, възбуждащо. Удоволствието се превърна в наслада.
Усети пръстите му да се впиват в бедрата й, чу как дишането му се учестява като на човек, изкачващ на бегом хълм. Той я понесе към леглото, през тялото й премина радостна тръпка.
Сега вече щеше да го има. Точно както искаше — бързо, страстно и щеше да се приключи. И тогава този отвратителен натиск в гърдите й, в стомаха, в главата ще намери освобождение. Усети, че тържествува, когато я положи върху леглото, после я притисна с тежестта си към дюшека.
— Трябва да призная, че този път ти водиш — очите й блеснаха, когато той вдигна ръцете й над главата и ги затисна с длан. — Но сега е мой ред. Доколкото си спомням, първия път, когато те целунах, очите ти се замъглиха и не виждаше нищо. — Прокара устни нежно по брадичката й. — И ти потрепери.