Тя нарочно се изви нагоре, притисна се към него.
— Няма да успееш да го направиш втори път, обзалагам се.
Мъж, възбуден до такава степен, така готов, нямаше да се бави. Беше напълно убедена. И се подготви да го приеме. Потрепери, когато устните му се плъзнаха леко и изкусително по нейните. Ръцете й застинаха; в главата й нямаше нито една мисъл. Натискът, стигнал до критичната си точка, се превърна в зашеметяващо сладка болка.
Първите лъчи на изгряващата луна се прокраднаха в стаята и сребристата им светлина се открои на фона на златистите пламъчетата на свещите.
Обхвана гърдите й и проследи очертанията им с пръсти през работната й риза; чак тогава се насочи към копчетата. Отдолу носеше бяла тениска. Шон разтвори ризата и остана очарован от сексапилната гледка на малките й гърди под простичката памучна материя.
— Винаги съм харесвала ръцете ти — бе затворила очи, за да се наслади по-пълно на милувките му. — А сега ми харесват още повече. — Но когато той отново се наведе и докосна гърдите й с устни през памучната материя, очите й се отвориха широко. — О, милостиви Боже!
Щеше да се разсмее, ако бе успял да си поеме въздух. Ала гърдите му бяха стегнати, а главата му започваше да се върти. Как бе могъл да не забележи досега? Този вкус, тези форми? И колко още неща бе пропуснал?
Тя се мъчеше да свали пуловера му, докато той придърпваше дрехата й нагоре. Едва поемайки си дъх, се вторачиха един в друг. Тя кимна и той направи същото.
— Прекалено късно е — успя единствено да промърмори Шон, преди да издърпа тениската през главата й.
— И слава на Бога за това.
Вкопчиха се един в друг.
Сега ръцете му май се движеха малко по-бързо. И от време на време ставаха грубички. Устните му вече бяха по-горещи и по-нетърпеливи. Но не му пречеше да е изчерпателен. Желаеше всяко кътче от нея и щеше да запомни — завинаги — вкуса на плътта й: онова нежно място под гърдите, линията на ханша й, преливаща в бедрата, усещането, че гали коприна, когато плъзгаше пръсти по кожата й.
Стегнатите й мускули се оказаха невероятно възбуждащи. Още по-еротично му въздействаше превръщането на силата им в слабост — усещаше как тя потреперва, когато откриеше някое ново местенце, което й харесваше да докосва.
Сега звучаха флейти, сякаш феи свиреха на тях, а отдалеч долиташе свирня на гайди. Лунната светлина стана по-силна и във въздуха, изпълнен с аромат на восък и торф, витаеше перлен блясък.
Зарови лице в шията му, опита да си поеме въздух.
— Шон, за Бога, сега.
— Не още, не още, не още.
Повтаряше го като припев. Искаше нейните дребни силни ръце да не спират да обхождат тялото му. Искаше да открива все повече и повече от нея за себе си. Сега, когато бе разголил прекрасните й крака, не заслужаваха ли вниманието му? И какво прелестно място за съсредоточаване представляваше рамото й!
— Уж си дребничка, а има толкова много от теб.
Тя отчаяно впи зъби в плътта му.
— Ще умра след минута.
— Чакай, чакай.
Устните му отново докоснаха нейните, а ръката му се плъзна между бедрата й и я разпали докрай.
Тялото й — същински потоп, бърз и пълноводен — обгърна неговото. Той пое вика й на наслада, а кръвта му кипеше за още подобни усещания.
В следващия миг тя стана податлива, мека като восъка, които се събираше в основите на свещите, и той бе свободен да изследва устата и, шията, гърдите.
— Чакай да ти се насладя малко.
Пласт по пласт, напрежението започна отново да се трупа. Тя усети как за втори път достига до ръба. Как успява той да го понесе, зачуди се. Плътта му е потна като нейната, сърцето му бие не по-малко учестено, тялото му е напрегнато и съвсем готово.
Отново се издигна към него и отново обви кръста му с крака. Очите им се срещнаха.
— Сега — промълви той, прониквайки в нея безпрепятствено, сякаш го бяха правили хиляди пъти преди.
Тя едва си поемаше дъх. Дланите му покриха нейните и тя преплети пръсти с неговите. Започнаха бавно да се движат, без да откъсват очи един от друг.
Лесно и прекрасно, като в репетиран танц. Вдигаха се и се спускаха; наслада се посрещаше с наслада. После, сякаш музиката го изискваше, леко ускориха темпото. Сините му очи станаха по-тъмни от обхващащата го страст. Тя го прегърна по-силно, клепачите й затрепериха, от гърлото й отново се изтръгнаха стонове, а той вече изчакваше, изчакваше.
Най-после зарови лице в косата й и си позволи да се освободи.
Беше й нужна поне минута. Или може би час. Най-много — ден-два. След това вероятно отново ще е в състояние да помръдне. За момента обаче й се струваше най-добре да остане, където е: изтегната в леглото на Шон, а тялото му да я притиска към дюшека.