Цялата беше златна. Така поне си представяше. Ако разполагаше с необходимата енергия, щеше да отвори очи, за да се полюбува на сиянието в тъмнината.
— Не ти ли е студено? — попита той с приглушен, сънен глас.
— Съмнявам се дали щеше да ми е студено, дори ако лежах гола върху лед в открита лодка и плавах към Гренландия.
— Добре. — Той се помръдна, намести се. — Тогава да останем още малко така.
— Само не заспивай отгоре ми.
Зарови нос в шията й.
— Харесва ми миризмата на косата ти.
— На дървесина ли?
— Има го и това. Приятно е, но има и оттенък на лимон.
— Вероятно от шампоана, който откраднах от Пати.
Тялото й започваше да се пробужда и да се наслаждава на единението им, харесваше й как са сплели крака. Усети тежестта му върху себе си.
— По-тежък си, отколкото изглеждаш.
— Извинявай — подложи ръка под главата й и се извъртя. — Така по-добре ли е?
— И преди не беше лошо. — Но сега откри, че наистина й е по-лесно да опре ръка в гърдите му и да го погледне в лицето. Толкова беше привлекателно проклетото лице, че не й пукаше — поне за момента — за самодоволно извитите му устни. — Трябва да призная, Шон, по-добър си в тази работа, отколкото предполагах.
Той отвори очи. Сините му ириси отново бяха замечтани.
— Е, упражнявал съм се през годините, признавам.
— Не се оплаквам от това, но все пак има проблем.
— Нима? — Хвана кичур от косата й и започна да го увива около пръста си. — И какъв е по-точно?
— Ами първоначалната ми идея беше да правим секс.
— Да, спомням си — спомена нещо подобно. — Пусна къдрицата да се развие, да падне върху рамото й, а после избра нова. — И за да съм откровен, ще ти кажа, че идеята ти се оказа чудесна.
— Това беше първата част. Споменах още, че искам да го направя, за да избия от главата си копнежа си по теб.
— И това си спомням. — Леко прокара нокти по гърба й. — Постарах се да те задоволя.
— Така е и никога няма да го отрека. Но именно тук възниква проблемът.
Наблюдавайки го, плъзна пръст по рамото му и после нагоре по врата. Видя как миглите му потрепериха, как очите му се превърнаха в цепки, през които просветваха сините му ириси.
— Какъв точно е проблемът, О’Тул?
— Ами, разбираш ли? Не се получи съвсем. Този копнеж още е у мен. Затова просто се налага отново да правим секс.
— Щом трябва — трябва. — Стана и я повлече със себе си. — Хайде първо да вземем душ и да хапнем, пък после ще видим какво може да се направи.
Засмя се и обхвана с ръце лицето му.
— Все още сме приятели, нали?
— Все още сме приятели.
Притегли я по-близо. Възнамеряваше целувката да е въздушна и лека. Ала направо се потопи в нея.
Умът на Брена се замъгли, когато той се извърна, за да я положи отново върху леглото. Ръцете й трескаво го обгръщаха, докато устните й промълвиха:
— Ами душът и яденето?
— По-късно.
Беше по-късно — доста по-късно, — когато и двамата се нахвърлиха върху храната като изгладнели вълци. Беше лесно да се върнат към навиците на двама души, стотици пъти хранили се заедно и преди.
— Знаеш ли, че цялата челяд на Бетси Клуни е болна от варицела?
— Забелязала ли си как Джак Бренан гледа Тереза Фицджералд, след като тя и Колин Рилей скъсаха?
Между отделните хапки му разказа за последните изблици на плач на сестра си Пати, докато се колебаела дали в булчинския й букет да има розови или жълти рози. И вдигнаха чаши, за да полеят приключването на сделката с Магий.
— Как мислиш, ще изпрати ли човек да огледа терена и да проектира залата? — попита Брена и стана да отвори на Бъб, който драскаше по вратата.
— Лично аз не съм твърде съгласен с такъв план.
Загледа се как котаракът се приближи до Брена и се отърка в краката й.
— Прав си. — Помисли дали да не хапне още, но се опасяваше да не й стане тежко от преяждане. С известно съжаление бутна чинията настрана. — Не може да седи в просторния си офис в Ню Йорк и да проектира най-доброто за Ардмор.
— А откъде знаеш, че офисът му е просторен?
— Богатите обичат простора. — Засмя се и се облегна на стола. — Питай Дарси дали няма да се стреми към простор, когато открие богаташа, когото търси. Но във всеки случай Магий трябва да види какво представляваме и с какво разполагаме, преди да реши как точно ще строи.
— Напълно съм съгласен. — Стана да разчисти масата. — Твоят проект ми хареса. Защо не го нарисуваш по-точно. Ще накараме и Ейдан да го погледне. Ако му допадне както на мен, няма причина да не го даде на Магий да го види.
За миг тя застина, после попита: