Устните му отново се извиха в лека усмивка — на одобрение, — но когато се наведе към нея, очите му бяха напрегнати и сериозни.
— Би ли приела перла от любим?
Странен въпрос наистина, мина й през ума. Но в края на краищата това е сън, а тя сънуваше какво ли не.
— Да, стига да ми го даде по собствена воля.
Въздъхвайки, той удари леко с ръка облегалката на трона. Пръстенът на ръката му разпрати сребристи и сини пламъци.
— Защо вие смъртните винаги отговаряте с условия?
— А защо феите никога не се задоволяват с един искрен отговор?
В очите му се мярнаха весели пламъчета.
— Смела си, трябва да призная. Имаш късмет, че проявявам слабост към смъртните.
— Знам. — Приближи се към него. — Видях дамата ти. Тя копнее за теб. Не знам дали това натъжава, или радва сърцето ти, но е истина.
Той подпря брадичка с ръка и се замисли.
— Познавам сърцето й сега, когато е прекалено късно да предприема каквото и да било, освен да чакам. Трябва ли да има болка и любовта, преди да сме изпитали удовлетворение?
— Нямам отговор на този въпрос.
— Ти си част от него — промълви той и изправи глава. — Ти си част от отговора. Кажи ми, какво изпитва сърцето ти към Шон Галахър? — Тя отвори уста и той вдигна предупредително ръка. Предусети, че е готова да избухне. — Преди да заговориш, имай предвид едно — тук е моят свят и за мен е най-лесно да те накарам да кажеш истината. Само истината. И за двамата е по-добре да отговориш по собствена воля.
— Не знам какво се таи в сърцето ми. Приеми това за истина, защото не разполагам с друг отговор.
— Тогава е време да погледнеш, да разбереш какви са чувствата ти, не смяташ ли? — Отново въздъхна, не си даде труда да прикрие възмущението си. — Но няма да го сториш, преди да си готова. Заспивай тогава.
Махна с ръка и остана сам с мислите си в пълната със скъпоценни камъни стая. А Брена продължи да спи, вече без да сънува, в леглото си.
Не спа повече от четири часа, но през целия ден се чувстваше изпълнена с енергия. Когато си лягаше късно и ставаше рано, обикновено беше сприхава и намръщена. Днес обаче бе така весела, че баща й отбеляза чудесното й настроение на няколко пъти.
Не бе в състояние да сподели с него какво се върти из главата й: хубавият, здрав секс я караше да си тананика, докато работи. Колкото и да бяха близки, колкото и да го обичаше, съмняваше се дали баща й ще иска да знае как е прекарала нощта.
Помнеше съня си, така живо си го спомняше, така точно, че се питаше дали не запълва някакви бели петна, без всъщност да го желае. Но не възнамеряваше да разсъждава дълго по този въпрос.
— Е, май стига за днес. Какво ще кажеш, Брена, скъпа?
Майк се изправи, изпъна гръб и хвърли поглед към дъщеря си, приклекнала да боядисва пода. Стисна устни, забелязвайки как механично боядисва с бавни движения на четката едни и същи десет сантиметра.
— Брена?
— Хъм…
— Не намираш ли, че вече си нанесла предостатъчно боя върху това място?
— Какво? О… — Отново потопи четката и се постара да се насочи към небоядисан участък. — Сигурно съм се разсеяла за миг.
— Време е да приключваме за днес.
— Вече?
Той поклати глава и започна да събира четки, мечета и кутии.
— Какво е сложила сутринта майка ти в овесената ти каша, та да те зареди така с енергия? И защо не е дала и на мен?
— Просто денят мина бързо, това е всичко. — Изправи се и се огледа наоколо. С известна изненада откри колко много работа са свършили. Изкарала е деня на автопилот, предположи тя. — Почти сме приключили.
— Утре започваме друга стая. Заслужаваме големи порции от печеното, което майка ти обеща за вечеря.
— Уморен си, татко. Аз ще почистя тук. — Така поне щеше да намали част от вината, която изпитваше. — А и знаеш ли? Смятам да се отбия в кръчмата да видя Дарси. Кажи на мама, че там ще хапна сандвич.
Изглеждаше огорчен, когато тя взе четките от ръката му.
— Изоставяш ме, а? А със сигурност знаеш, че майка ти и Пати ще обсъждат приготовленията за предстоящата сватба и няма да спрат да говорят единствено за това.
Брена му се ухили. Съвсем беше забравила, а това е основателна причина да не се прибере направо вкъщи.
— Защо не дойдеш с мен в кръчмата?
— Знаеш колко бих искал. Но после майка ти ще настоява да й поднесат главата ми върху най-хубавата й чиния. Поне ми обещай едно: когато ти дойде редът, не ме питай дали предпочитам дантелата, или коприната, а после не избухвай в сълзи, ако не уцеля какво си намислила.
— Най-тържествено ти го обещавам.
Целуна го по бузата, за да го увери в искреността си.
— Очаквам да не ме подведеш, момиче. — Облече якето си. — А ако нещата станат прекалено нетърпими у дома, може и да ме видиш в кръчмата на Галахър накрая.