— Ще те черпя една бира.
Той си тръгна, а Брена посвети повече от необходимото време и усилия да почисти. Така се чувстваше по-малко виновна, макар че наистина щеше да види Дарси. Ако види и Шон, какво да прави? Той все пак работи там, нали?
Въпреки цялото сериозно обмислено начинание Брена си даде труда да потърси Дарси още щом стъпи в кръчмата. Понеже приятелката й се намираше в другия край на бара, където позволяваше на стария господин Рейли да флиртува с нея, тя се настани на стола до него и се наведе да целуне пергаментовата му буза.
— Пак те сварвам да се заглеждаш по друга жена, след като многократно си ме уверявал, че за теб съществувам само аз.
— О, скъпа, един мъж гледа натам, накъдето е обърната главата му, но те чаках да дойдеш и да поседиш на коленете ми.
— Ние, жените О’Тул сме ревниви, господин Рейли. Сега възнамерявам да привикам Дарси настрана и да й дам да се разбере, задето се опитва да те отнеме от мен.
Той се засмя, а тя се надигна и се отправи към свободна маса, като направи знак на Дарси да я последва.
— Умирам за халба бира и нещо топло. Какво е приготвил Шон за вечеря?
Дарси присви сините си очи, вдигна тъмните си вежди и постави свитата с в юмрук ръка на хълбока.
— Е, значи все пак спа е него, така ли?
— Какви ги приказваш?
Макар Дарси да говореше тихо, Брена, панически смутена, завъртя глава да се увери, че никой не е достатъчно близо, за да ги чуе.
— Да не си въобразяваш, че няма да разбера дали една жена, която познавам откакто се помня, не е била в леглото с мъж предишната вечер, само като я погледна? С Шон не съм така сигурна, защото почти през цялото време има замечтан израз в очите. Но ти си съвършено друга работа.
— Е, и какво, ако съм го направила? — просъска Брена, докато се настаняваше. — Казах ти, че възнамерявам да го сторя. И, не — парира тя, доловила блясъка в очите на Дарси, — не възнамерявам да ти разказвам подробности.
— Ха! Да не би да ме интересуват! — Но разбира се, че я интересуваха. Седна и се наведе напред. — Само едно нещо.
— Не, нито едно.
— Едно. Винаги, през целия си живот, сме си споделяли по едно нещо, независимо за кого или за какво става въпрос.
— По дяволите. — Беше вярно и ако сега нарушат тази традиция, все едно нарушаваха нещо, което дълбоко ги свързваше. — Четири пъти снощи.
— Четири? — С широко отворени очи Дарси се загледа към кухнята, сякаш погледът й имаше силата да проникне вътре и да прикове брат й за стената. — Тогава трябва да му дам по-висока оценка. И нищо чудно, че изглеждаш така успокоена.
— Чувствам се страхотно. Наистина ли си личи?
— Човек трябва да се вгледа. Хайде! Имам клиенти. — Дарси неохотно се надигна. — Ще ти донеса халба бира. Тази вечер хапни от печеното пиле. Хората го харесват.
— Тогава ще го опитам. Но мисля, че ще проверя дали не мога да го изям отзад, в кухнята.
— Добре. Тогава сама си налей бирата, докато минаваш отзад. Искаш ли да останеш при мен тази вечер? Ще успея да изтръгна още нещо от теб, обзалагам се.
— Знам колко коварно същество си и как не оставяш човека на мира. Но трябва да се прибера рано. Снощи не спах кой знае колко.
— Фукла — обяви Дарси със смях и тръгна да вземе поредната поръчка.
— Как си, Брена? — попита Ейдан, когато тя мина зад бара.
— Защо? Как изглеждам?
Той я стрелна с очи: какво ли означаваше този рязък отговор?
— Ами изглеждаш ми чудесно.
— И се чувствам чудесно. — Ругаейки се наум, тя си наля халба бира. — Само съм малко уморена. Ще ми се да изпия това и да хапна нещо в кухнята, преди да се отправя към вкъщи, ако не възразяваш.
— Добре дошла си, както винаги.
— Ще имаш ли нужда от допълнителна помощ тази седмица, Ейдан?
— С удоволствие ще те наема за петък и събота вечер, ако разполагаш със свободно време.
— Свободна съм. Ще дойда. — Небрежно, както се надяваше, тя мина край него и отвори вратата на кухнята. — Имаш ли топло ядене за една гладна жена?
Той се извърна от мивката, където горещата вода течеше с пълна сила. Очите му засияха, когато я видя.
— Мисля, че разполагам с нещо, което би ти харесало. Чудех се дали ще наминеш тази вечер.
— Исках да видя Дарси. — Засмя се и постави бирата си на масата. — А май нямам нищо против да видя и теб.
Затвори чешмата и избърса ръце във втъкнатата на кръста му кърпа.
— Е, и как ти е главата?
— Добре, благодаря. Макар все още не всичко да е наред.
— Би ли искала да ти помогна да я оправим?
— Нямам нищо против.
Той пристъпи към стола, на който беше седнала, наведе се и прилепвайки устни към ухото й, разбърка всичките й мисли.