Вдигна ръка и я зарови в невероятните й коси. Нашепваше името й, а тя не преставаше да се движи, да го обгръща, да го поема. Първият прилив на похот го заля, докато все още бе полузаспал.
Проникна в нея безпомощен, хванат в паяжина от потребност, изплетена, докато още спеше. За пръв път откакто се помнеше, не успяваше да контролира тялото си. Не можеше да предприеме нищо, освен да позволи да бъде взет.
Отвори очи. Тя бе над него. На фона на меката сива светлина косата й грееше като огън, а зелените й очи го пронизаха. После се изви назад и зарови ръце в косата си, докато отвеждаше и двамата към финала.
— Милостива Дево — бе всичко, което успя да изрече той, и това й достави огромно удоволствие.
— Добро утро. — Чувстваше се златна и сияеща. — Това е цялото време, което мога да ти отделя. Трябва да вървя.
— Какво? Защо?
Посегна да я улови, но тя чевръсто се измъкна.
— Ами приключих с теб, момчето ми, а ме чака работа.
— Върни се. — Помисли дали да не седне, но успя единствено да се извърти настрана. — Ще се представа по-добре сега, вече започвам да се разбуждам.
— И двамата се справихме добре. — Навлече фланелката, после ризата. — Чакат ме в хотела. А и трябва да хвърля поне бегъл поглед на колата ти, защото казах на татко, че първо ще намина оттук заради нея.
— Тогава — довечера. — Простена, когато котаракът скочи на леглото и заби нокти в хълбока му. — Намери начин да останеш тук довечера.
Поканата я свари неподготвена и тя му хвърли бърз поглед, докато навличаше работните си панталони. Очите му бяха полузатворени.
— Утре вечер съм на работа в кръчмата. Ще кажа, че ще остана да спя при Дарси.
— Защо трябва да лъжеш?
— Знаеш как ще клюкарстват хората, ако разберат, че се виждаме по този начин.
— Има ли някакво значение?
— Разбира се.
Този път, когато го погледна, се изненада да види не сънените му, а широко отворените очи.
— Да не би да се срамуваш, Брена?
— Не. Но е лично. Отивам да погледна колата ти, а при първа възможност ще се постарая и да я оправя. — Наведе се да го целуне, после отметна косата от челото си. — Ще се върна, щом ми се удаде случай.
Той се изтегна по гръб, с което раздразни Бъб достатъчно, че да го одраска отново. Остана загледан в тавана, докато не чу входната врата да се затваря след нея.
Кога, зачуди се той, бе започнал да иска повече? И защо именно от нея иска повече? Каква е тази надигаща се у него потребност? Винаги ли е съществувала?
Какви въпроси, помисли си той възмутен. Цял куп, а не разполага с нито един отговор.
Стана от леглото и вероятно щеше да се насочи към банята, но шумът от запалването на колата му го привлече към прозореца.
Брена отиваше до капака на мотора и докато я наблюдаваше, го отвори и напъха глава вътре. Представи си как вече го кълне, задето е забравил да направи нещо си или е допуснал да се зацапа не знам какво си. Никога не успяваше да й обясни, че за него всичко в мотора му изглежда зацапано и тайнствено и не предизвиква никакъв интерес. Стига двигателят да запали, когато завърти ключа, пет пари не дава как протича процесът. Но това в никакъв случай не важеше за Брена. Тя изпитваше върховно щастие да разглоби нещо на съставните му части и да ги разгледа внимателно. Сети се, че трябва да я помоли да погледне скарата му, защото всичко, което слагаше на нея, изгаряше от едната страна.
В следващия миг тя си извади главата и затръшна капака. Хвърли поглед към прозореца, където той стоеше, и очите й пълни с възмущение — го пронизаха. Той й се ухили предизвикателно, преди тя да се отправи към пикапа си. По начина, по който се движеха устните и, предположи, че го праща по дяволите.
Докато влизаше в пикапа, заваля. Остана загледан как с обичайната си енергия и непредпазливост излезе на заден на пътя и пое през бабуните.
Но вече не се усмихваше. Веселието му бе изместено от истински шок. Вече разполагаше с един от отговорите, а той никак не му допадаше. Беше влюбен в нея.
— По дяволите! Как, за Бога, ще се справя с това?
Накани се да напъха ръце в джобовете, но беше гол. Обърна се с намерението да отиде под душа; очакваше така да прогони чувството.
Лейди Гуен стоеше на прага и със спокойно скръстени ръце го наблюдаваше.
— Господи! — Колкото и глупаво да бе, сграбчи одеялото от леглото и го омота около кръста. — На човек му се полага известно уединение в дома му.
Объркан и притеснен, я погледна. Изглеждаше му истинска. Бе така красива, както я описваха всички легенди. Очите й, изпълнени в момента с нежно съчувствие и разбиране, накараха стомаха му да се свие.