— Успокой се, скъпа. — Взе ръцете на Моли и ги стисна. — И аз се чувствах по същия начин, когато моите напуснаха гнездото.
— Пати е виновна. — Моли подсмръкна и извади кърпичка от джоба. — При Морийн не плаках… Само по време на сватбата. Е, понякога побеснявах, защото моята Морийн не приемаше друго, освен идеалното, а представата й за него се променяше всекидневно. Но Пати се просълзява дори ако заговорим за цветята, които ще носи. Кълна ти се, Кати, страх ме е това момиче да не мине разциврено по алеята в черквата, докато пристъпва към клетия Кевин. Хората ще си помислят, че сме насочили пистолет в главата й, за да даде обета си.
— О, нищо подобно. Пати е просто сантиментална. Ще бъде прекрасна булка.
— Разбира се. — Моли си позволи да пролее още няколко сълзи. — А и Мери Кейт. Стои и мечтае за… някое момче, предполагам. Постоянно е замислена и все пише в дневника си. През половината от времето дори не позволява на Алис Мей да влезе в стаята.
— Сигурно има някой младеж в хотела, в когото си въобразява, че е влюбена. Притеснява ли те?
— Не особено. Сега е във възраст, когато се дразни, че по-малката й сестра е непрекъснато по петите й.
— О, всичко е свързано с израстването. Ти свърши чудесна работа при отглеждането на момичетата си, Моли. Всяка една от тях ти прави чест. Не че това помага на една жена да не се притеснява за пиленцата си. Е, поне Брена не ти съзнава никакви тревоги в момента.
Моли предпазливо взе чашата си и отпи.
— Брена е стабилна като канара — обяви тя.
Някои неща не се споделят дори с приятелка.
Преди настъпването на вечерта кръчмата затвори за един час. Ейдан надникна в кухнята.
— Имаш ли свободна минутка?
Шон хвърли поглед към безпорядъка, резултат от многобройните следобедни посетители.
— Съгласен съм, без да се колебая секунда. Защо?
— Трябва да поговорим за нещо, а и искам да се разходя.
Шон хвърли кърпата за бърсане на чинии настрана.
— Къде?
— Плажът става.
Ейдан прекоси кухнята и се отправи към задната врата. Спря там за миг и се загледа във възвишението пред ивицата дървета, наклонени от вятъра.
— Да не се колебаеш за сделката?
— Не, не.
Но продължи да гледа и да мери на око. Магазинчетата и къщурките от двете страни на кръчмата, задните дворове, старото куче, полегнало на сянка да подремне, ъгълчето в далечния край на земята им, където за пръв път бе целунал момиче.
— Промяната няма да е малка — отбеляза замислено той.
— Така е. Имало е промяна, когато Шамъс Галахър е издигнал стените на кръчмата. И всеки от нашия род е променял нещата по един или друг начин. Сега е ред ти да направиш нещо.
— Ние. — Ейдан го каза бързо, защото точно така смяташе. — Ще ми се да поговорим по въпроса. Не успях да уловя Дарси. Това момиче изчезна от кръчмата като оръдеен снаряд. Помниш ли как играехме тук?
— Да — Шон разсеяно си разтърка носа. — Да, да…
Ейдан се засмя.
— Бях забравил. Играехме на американски футбол и Брена запрати една топка право в лицето ти. Господи, кръвта ти течеше като на заклано прасе. Но момичето винаги е имало силни ръце. Помня те как лежеше тук, кълнеше и кървеше, а когато тя видя, че само носа ти е счупен, ти заповяда да спреш да врещиш. Чудесно си играехме зад кръчмата.
— Предстоящото бащинство те прави сантиментален.
— Вероятно е така. — Прекосиха улицата, спокойна през този сезон и по това време на деня. — Идва пролет — добави Ейдан, докато се насочваха към плажа, — а заедно с нея туристите и отпускарите. Зимата в Ардмор е кратка.
Шон напъха ръце в джобовете. Въздухът продължаваше да е малко студен.
— Не бих се оплакал от това.
Пясъкът хрущеше под ботушите им, докато крачеха на запад. При сливането си с хоризонта водата бе замечтано синя. Тук, където се разбиваше в брега, беше пенлива, бяла и зелена. Върховете на вълните проблясваха на слънцето.
Вървяха мълчаливо. Отдалечаваха се от лодките, прибрани за деня, и от провесените да съхнат мрежи; отиваха към скалите, устремили се към небето.
— Тази сутрин говорих с татко.
— Как е той? А мама?
— Добре са. В началото на следващата седмица смята да се срещне с адвокатите. Поне част от договорите ще бъдат готови за подпис. Решил е докато се занимава с това, да изготви и други документи. Ще ми припише кръчмата според всички изисквания на закона.
— Време беше. Те вече определено се установяват в Бостън.
— Казах му какво мисля и ще го повторя и пред теб. Според мен е по-добре и по-честно кръчмата да се подели между трима ни.
Една мидичка допадна на Шон и той се наведе, взе я и я разгледа.
— Традицията в рода ни не е такава.