— Точно същото каза и татко. — Ейдан въздъхна, тръгна напред, после се върна. — Господи, приличаш на него повече от всички ни.
— В момента не ми звучи като комплимент нито към татко, нито към мен.
Шон остана на място, а Ейдан продължи да снове напред-назад.
— Нямах и намерение да прозвучи като такъв. И двамата сте страшно твърдоглави за някои неща. Нали току-що подчерта колко положително нещо са промените? Ако ще променяме кръчмата, защо, по дяволите, да не променим и начина, по който се предава от поколение на поколение?
Шон разсеяно пъхна мидичката в джоба си.
— Защото човек променя едни неща, а други — не.
— И кой решава, бих искал да знам.
Шон наклони глава.
— Ние. По този въпрос двамата с Дарси сме против, Ейдан. Така че забрави. Кръчмата е твоя. Ти ще я предадеш на детето, което Джуд вече носи. По същество това не я прави по-малко наша — моя или на Дарси.
— Говоря за законната страна на въпроса.
— Точно така. Ще бъде хубава, свежа вечер — продължи Шон, сметнал темата за изчерпана. — Сигурно ще ни се отвори доста работа.
— А какво ще правят твоите деца, когато се родят? — попита Ейдан. — Не желаеш ли да имат някакво документирано участие в заведението?
— Защо всичка трябва да бъде непременно узаконено черно на бяло?
— Защото нещата се променят, Шон. — Раздразнено вдигна ръце. — Залата ще промени Ардмор, а това ще се отрази на кръчмата. Ще повлияе и на нас.
— Нищо подобно или поне не по начина, по който го виждаш в момента. Просто поради различни причини ще идват повече хора — отбеляза Шон, опитвайки се да си го представи. — Не е изключено в селото да се появи нов пансион или някой да отвори магазин край брега. Но в „Галахър“ ще продължаваме да предлагаме напитки, храна и музика, както е било винаги. Един от нас ще стои на бара и докато си гледаме работата, лодките ще продължават да излизат в морето за риба. Животът продължава такъв, какъвто е, независимо какво предприемаш.
— Дори без да предприемаш нищо — отбеляза Ейдан.
— Независимо че някои не са съгласни с това. Важното е работата да върви, Ейдан. Искрено ти го казвам. Достатъчно е, че носим името Галахър. Не са нужни никакви документи.
Шон се извърна, за да погледне кръчмата, тъмните й дървени греди, камъните в основата, разноцветните стъкла, които ловяха слънчевите лъчи.
— Досега се справяме добре. Когато му дойде времето, твоите деца, моите деца и децата на Дарси ще го измислят за себе си.
— Възможно е да се ожениш за жена, която няма да гледа на нещата по същия начин.
Шон се замисли за Брена и поклати глава.
— Ако една жена не вярва в мен и в моето семейство, за да има доверие в подобна уговорка помежду ни, няма да се оженя за нея.
— Нямаш никаква представа какво означава да се влюбиш отвъд всякакъв здрав разум. Аз бях готов да замина оттук, да оставя всичко и всеки, ако тя го бе поискала от мен.
— Но нито те помоли, нито го пожела. Даже да си си представял жена, която би го направила, Ейдан, никога нямаше да загубиш сърцето си по нея.
Ейдан понечи да възрази, но само въздъхна и обяви:
— Имаш отговор за всичко. Доста е дразнещо, защото винаги изглежда верен.
— Мислил съм за тези неща. А сега аз имам един въпрос и искам да ми отговориш. Когато обичаш една жена отвъд всякакъв здрав разум, от това боли ли те, или ти носи наслада?
— И двете, и то едновременно.
Шон кимна, докато поемаха обратно.
— Подозирах, че е така, но е друго някой да го потвърди.
В приятната ясна вечер работата следваше динамичния си ход като вятъра, който се носеше над морето. Музиката привличаше клиенти: едни, за да я послушат, докато отпиват от бирата си, други — за да се включат в припяването. Някои ставаха да потанцуват.
Независимо от забързаното темпо, Шон намираше време да се появява в салона. При едно от излизанията видя Брена да снове между масите с валсова стъпка в ръцете на стария господин Рейли и се замисли.
— Хрумна ми нещо, Ейдан. — Шон собственоръчно донесе две порции риба с пържени картофи на бара. Наля си бира, за да утоли жаждата си. — Погледни как Брена танцува там.
— И? — Ейдан приключи с изливането на две халби „Гинес“. — Не ми се вярва да забегне с него, независимо колко често му обещава.
— Жените са родени, за да мамят мъжете. — Шон отпи и се загледа как Брена се кърши в кокалестите обятия на възрастния мъж. — Но ги наблюдавам, както и останалите, които стават от време на време. Чудя се дали няма да е интересно, когато уреждаме нещата със залата, да не предвидим и малко място за танцуване.
— Нали залата ще бъде за това?
— Не говоря за професионални танци, а да има къде посетителите да танцуват.