— Е, това е интересно хрумване — Ейдан се огледа наоколо, за да види лицата на хората. — Добре, мога да предложа на Магий, когато се стигне до проектирането и всичко останало.
— Брена нахвърли една скица. Пазя я в кухнята. Искаш ли да й хвърлиш едно око? Ако ти хареса, сигурно ще се заинтересуваш и от по-сериозния чертеж, който я помолих да направи.
Заинтригуван, Ейдан погледна брат си.
— Помолил си я да направи чертеж, така ли?
— Да, защото е наясно какво искаме. И какво би трябвало да построи Магий. Да не би да възниква някакъв проблем?
— В никакъв случай. Признавам, Шон, че наистина си прав — законът не променя онова, което носим в сърцето си. С удоволствие ще видя какво има предвид нашата Брена.
— Чудесно. И ако ти хареса — защо не го изпратиш на Магий, да видим как ще реагира?
— Бих могъл, но допускам, че има той си има проектанти.
— Тогава се налага да измислим как да го склоним да приеме нашето предложение. Не би навредило — промърмори Шон, все още загледан в Брена, — да подхванем нещата в наши ръце от самото начало.
— Става — съгласи се Ейдан.
Колкото и изящно да танцуваше Брена, Ейдан имаше нужда от нея зад бара. Привлече вниманието й и й направи знак. Забеляза как тя изгледа Шон. Макар и отстрани, Ейдан почувства горещината на разменените погледи.
— Бих ти бил благодарен да не разсейваш барманката ми, когато сме затънали до гуша в работа.
— Просто седя тук и си пия бирата.
— Ами иди я пий в кухнята, освен ако не желаеш половината ни клиенти да се вторачат във вас двамата.
— Не бих се смутил. — Остана загледан в Брена още миг. — Но не знам тя как ще го приеме.
За да не я раздразни, ако продължава да разсъждава по този въпрос, Шон се вмъкна обратно в кухнята.
Не му представляваше проблем да си намира работа, докато стане време за затваряне; трябваше му поне час да почисти, преди да приключи за вечерта.
Миеше тенджерите, когато влезе една от музикантките. Хубавата блондинка се казваше Айлийн. Късо подстриганите й коси подчертаваха острите й черти. Имаше ясен глас и дружелюбен нрав. Шон се бе възхищавал на първото и се бе възползвал от второто — безобидно наистина — при предишното ангажиране на оркестъра в „Галахър“.
— Добре се справихме тази вечер.
— Определено. — Изплакна тенджерата и се обърна към нея. — Хареса ми аранжимента на „Мъглива роса“.
— За пръв път я свирим пред публика. — Тя се приближи и се облегна на плота до мивката. — Подготвила съм още две песни. Нямаш нищо против да ти ги изпея, нали? — Прокара пръст по ръката му. — Не трябва да се връщам тази вечер. Би ли искал да ме приютиш… както миналия път?
Миналия път се бяха забавлявали половината нощ с музика, а после един с друг. Жената, припомни си Шон, не се притесняваше да демонстрира талантите си. Споменът го накара да се усмихне, докато обмисляше най-благовидния отказ.
Когато влезе да внесе подноса с празни чаши, освен червената пелена пред очите си, Брена видя единствено склонената глава на Шон и как блондинката го гали по ръката. Пристъпи решително напред и силно стовари подноса върху плота — чашите подскочиха и се раздрънчаха.
— Трябва ли ти нещо тук?
Айлийн светкавично долови заплахата в искрящите очи.
— Вече не. — Весело потупа Шон по ръката. — Май ще се прибирам все пак. Някой друг път, Шон.
— Ами… — Разполагаше с половин секунда да реши какво да направи; доверявайки се на инстинкта си, придаде на лицето си смутено изражение. — Добре.
— Винаги с удоволствие идваме в „Галахър“ — добави Айлийн на излизане.
Сдържа усмивката си, докато не се озова отвън, и се запита какви ли страдания ще причини на Шон дребничката червенокоса жена.
— Това ли са последните чаши? — попита Шон и се съсредоточи върху търкането на тенджерата, сякаш бе целта на живота му.
— Да. Бих искала да знам какво беше това.
— Кое?
— Между теб и певицата с големите гърди и момчешката коса.
— О, Айлийн. — Съзнателно прочисти гърлото си, докато оставяше тенджерата настрана, за да се захване с чашите. — Отби се да каже лека нощ.
— Аха! — Забоде пръст в ребрата му и го накара да подскочи. — Ако беше малко по-близо, направо щеше да се вмъкне в кожата ти.
— О, просто е с дружелюбен нрав.
— Запомни, че докато ти и аз се въргаляме в леглото, ще стоиш настрана от дружелюбните жени.
Душата му се изпълни с наслада, но той успя да го прикрие и само се изправи.
— Обвиняваш ли ме в нещо, Брена? — Остана доволен, че успя да съчетае подходящо обида и болка. — Че се пускам на друга жена, докато съм с теб, например? Толкова лошо ли мнение имаш за мен?