Кризата е преминала, прецени Ейдан и вдигна вежди.
— Изглежда, че някой теб е фраснал по лицето. Брена ли насини така брадичката ти?
— Не. Баща й.
— Майк О’Тул? За миг Ейдан спря да се бърше — Майк О’Тул те е ударил?
— Да. Но се споразумяхме.
Шон излезе от ваната раздразнен — блажено притъпената от уискито болка сега се проявяваше навсякъде: по лицето, по ръката, по крака. И в сърцето.
— Правилен ли е изводът ми, че заедно сте се напили?
— Беше част от процеса.
Докато се обличаше, разказа какво се бе случило сутринта.
— Май си бил доста зает. — Ейдан положи ръка на рамото му. — Да помоля ли Кати Дъфи да поеме целодневната смяна?
— Не. Аз ще се оправя. Така ръцете ми ще са заети и ще измисля какво да предприема по-нататък. — Изправи се. — Възнамерявам да я направя своя, Ейдан, и ще го постигна с всякакви средства.
— Веднъж ми даде съвет по сърдечните въпроси. Сега ще ти върна услугата. Намери думите — правилните — и й ги поднеси. За различните жени, предполагам, са различни, но означават едно и също.
Преди да слезе отново долу, Шон почисти банята на Дарси. Нищо не би му спестило унищожителната лекция, ако не я остави в пълния й блясък. Началото на гадно главоболие го накара да извади необходимите продукти за семейния лек против махмурлук, наречен балсама на Галахър, и изпи цяла чаша.
Определено не се чувстваше в най-добрата си форма, но се насили да издържи деня, без да оплеска нещата повече.
Съчувственият поглед на Кати Дъфи — завари я в кухнята — му даде да разбере, че и не изглежда блестящо.
— Е, момчето ми — посрещна го тя и му подаде чаша силен чай, — изпий това и събери мислите си. Засега нещата са под контрол.
— Много съм ти благодарен. Май се поизложих.
— Е, не е престъпление от време на време човек да се отпусне. — Докато говореше, се суетеше наоколо. Погледна как върви пърженето в тигана, варенето в тенджерата — супа от миди, ако носът на Шон не го лъжеше. — Изпекох и пирожките с риба. Добре се харчат. Имахте миди, та забърках една супа. Всеки момент ще е готова, ако някой поиска. В момента обаче най-много се търсят пържените картофи.
— Ти си истинско съкровище, госпожо Дъфи.
Тя поруменя от удоволствие.
— О, я стига. И майка ти щеше да постъпи по същия начин за някоя от приятелките си, ако имаше нужда.
Сложи в чиниите пирожки с риба, добави пържени картофи и цвекло и ги гарнира с магданоз.
Сякаш по невидим сигнал Дарси се появи и пое поръчките.
— О, мъртвите са се надигнали — обяви тя, хвърляйки изпитателен поглед към брат си. — Но още приличаш на човек, който трябва да бъде погребан.
— Дарси, бъди добро момиче и не го закачай.
Шон се усмихна кисело, а Дарси подреди чиниите върху подноса.
— Две супи, госпожо Дъфи, порция пирожки с риба и пържена риба с картофи. И няколко порции от зелената салата, която бе така мила да направиш, докато брат ми се чувстваше неразположен.
— Ей сега, скъпа.
Дарси вдигна подноса, хвърли зъл поглед на Шон и тръгна да разнася поръчките, като си припяваше „Уиски за закуска“.
— Ще се погрижа за пържената риба, госпожо Дъфи, а ти, ако не възразяваш, заеми се със салатите.
— Ще се справиш ли, момко?
— О, да. Благодаря за загрижеността.
— Наистина е най-добре да си зает с нещо, но пази ръцете си. Доста лошо си одран. — Потупа го майчински, когато си размениха местата. — А когато Брена дойде по-късно да поработи тук, ще се сдобрите. Помни ми думата.
Удар с точилка по главата би го изненадал по-малко.
— Брена ли?
— Струва ми се, че сте се поспречкали — поясни Кати, докато сръчно режеше салатата. — Влюбените невинаги си нашепват само любовни слова.
Шон с присвити очи погледна към вратата, преди да просъска:
— Дарси.
Изрече името й мрачно и с горчивина, в която се таеше и желание за мъст.
— Дарси ли? — Кати се засмя и подреди купичките. — Защо Дарси трябва да ми казва каквото и да било? Нали виждам със собствените си очи? Ами и аз бях в кръчмата снощи.
— Че с Брена почти не разменихме и думичка. — Напушен, Шон се загледа как рибата порозовява. — И двамата бяхме доста заети.
— Подобен отговор подхожда на повечето мъже, но ти си поет и знаеш много добре колко неща могат да се кажат с поглед. Очите и на двама ви не се откъсваха един от друг всеки път, когато ти излизаше от кухнята. Не че е нещо, което не съм очаквала от години.
— О, по дяволите — промърмори той, но тази жена имаше уши като на заек.
— Какво ти става? Чудесно е човек да ви види как най-после поемате в една и съща посока.
— Искам да ти кажа нещо, госпожо Дъфи, и се надявам да се отнесеш достатъчно деликатно към въпроса. Чуе ли Брена да се говори за нас двамата… за поемането ни в една посока, както се изрази, тя много бързо ще се фръцне и ще тръгне в противоположната.