Опита се да забрави за подарената песен. Така и така тя щеше скоро да изскочи от главата й, успокояваше се той.
— Къде да те откарам?
Тя бавно се усмихна.
— Дотук ще бъде достатъчно.
Трябваше да се отбие до едно място, преди да се прибере вкъщи, където да се преоблече и да използва инструментите си. След като остави Шон в кръчмата, Брена отиде до къщата на Джуд и паркира.
Джуд подготвяше предната градина за пролетта. Ръкавиците й вече бяха потъмнели от пръстта, а на алеята до нея имаше няколко скици. При приближаването на Брена, седна на пети и бутна назад сламената шапка, която използваше да пази главата си от лекия дъждец.
— Нещо да не е станало с пикапа ти?
— Не. Трябва да пооправя това-онова по колата на Шон, защото той би предпочел да го изгризат мравки, но не и да вдигне капака. Рисунките ти се мокрят.
— Знам. Трябва да спра. Но така ми се иска да ускоря идването на пролетта.
— А, нахвърляла си идеи за градината. — Брена се надвеси и с тялото си предпази рисунките от дъжда. — Нещо като работен проект. Хитро.
— Така по-лесно си го представям. Хайде да се скрием вътре от мокрото. — Надигна се, наклони се и постави ръка върху издутия си корем. — Центърът ми на равновесие се размества.
— След два месеца ще се надигаш само с помощта на въже и кран. Чакай. Аз ще взема тези.
Брена вдигна скиците и градинската кошница на Джуд.
— Видях Колийн Райън да отива на пазар онзи ден. Всеки момент ще ражда. Клати се буквално като гъска — сподели Джуд, докато влизаха в къщата. — Много е сладко, но през моята бременност възнамерявам да се нося леко и плавно като мадона.
— Точно така ще бъде, скъпа.
Брена отнесе кошницата в килера до кухнята и разстла скиците да съхнат на плота.
Чайникът бе поставен на печката. Кутията с бисквити извадена.
— Обещах на Ейдан да отида в кръчмата за обяд. — С виновна усмивка Джуд отхапа захарна бисквита. — Но напоследък постоянно съм гладна. И нищо не разваля апетита ми.
— Бременността ти отива, Джуд. Помня как те видях за първи път, преди година; под дъжда стоеше до портата на къщурката върху Хълма на феите. Изглеждаше сякаш си се загубила. А сега видът ти говори, че си попаднала на мястото си.
— Колко хубаво го каза. Да, сега се чувствам на мястото си. Случиха ми се неща, които съм искала, макар и да не съм го признавала дори пред себе си.
— Ти си направила да ти се случат.
— За някои — да. — Отхапа от бисквитата, докато Брена сновеше напред-назад из кухнята. — Но други са били предопределени. Трябва обаче да имаш достатъчно воля и да си достатъчно смел, за да позволиш да ти се случат.
— Когато откри, че обичаш Ейдан, каза ли му го направо?
— Не. Страхувах се. Нямах достатъчно вяра в себе си.
Брена я изгледа остро.
— И в него ли?
— И в него — призна Джуд. — Преди да дойда тук, никога не предприемах нищо. Не от храброст оставях нещата сами да се случват около мен или на мен. А от страх и пасивност. Наложи се да науча разликата. Да взема нещата в ръце, да имам доверие в другите.
— Но ти се е наложило да предприемеш някои стъпки.
— Да. Влюбена ли си в Шон?
Брена свъси вежди и седна.
— Изглежда, да. И не ме е срам да призная, че това ме изважда от равновесие.
— Отива ти да си влюбена, Брена.
Това, че Джуд използва нейния израз, накара Брена леко да се засмее.
— Но не се чувствам добре. Сигурно ще свикна. Ще налея чая — предложи тя, когато чайникът завря.
— Не, постой. А казала ли си му?
— Едва ли ще го направя. — Хрумна й нещо и Брена хвърли поглед на Джуд, която се занимаваше с чая. — Знам, че женените са склонни да си споделят почти всичко, но…
— Не искаш да споменавам за това пред Ейдан.
— Точно така.
— Тогава няма.
— Благодаря. — Брена въздъхна. — Сега се налага да предприема някои стъпки и трябва да видя кои ще бъдат първите. Доколкото го познавам — имам предвид Шон — той не е толкова предсказуем, колкото смятах, преди… нещата между нас да се променят.
— Динамиката между любовниците е по-различна, отколкото при приятелите. Дори при приятели от цял живот.
— Открих го. Но същевременно знам, че често трябва някой да ръчка, та да задвижи някои неща. Предприемам първата стъпка по отношение на нещо, което ме тормози много и за което мисля, че означава всичко за него.
Размърда се на стола и измъкна нотния лист.
— Това негова песен ли е?
— Изнудих го да ми я подари. Той има талант, нали Джуд?
— Мисля, че да.
— Защо не предприеме нещо? Ти разбираш как работи съзнанието.
— Питаш бивш, и то посредствен преподавател по психология. — Джуд остави чайника на масата и донесе чаши. — Но бих предположила, че се страхува.