— От какво?
— Да не се провали в нещо, което има огромно значение за него. Ами ако нещата му не са достатъчно добри? Мнозина от нас висят над тази бездна, Брена. — Наля чая. — Ти не си от тези хора. Ти просто запретваш ръкави и построяваш мост през нея.
— Готвя се да построя мост над неговата бездна. Той ми подари тази песен и мога да правя с нея каквото си искам. Ще я изпратя на някой, който разбира от тези неща. Ще проверя дали заслужава да се купи.
— Без да кажеш на Шон ли?
— Не изпитвам вина в това отношение — промърмори Брена. — Ако нищо не излезе, той никога няма да узнае, нали? А ако се получи, може да бъде само доволен. Но не съм сигурна на кого да я изпратя. Хрумна ми, дали ти нямаш някои идеи.
— Не ще успея да те разубедя да постъпиш по този начин, така ли?
— Да.
Джуд кимна.
— Тогава ще си спестя усилието. Не знам нищо за музикалния бизнес. Но ще поговоря с моята агентка, макар да не мисля… — В главата й се оформи идея и тя млъкна, за да я обмисли. — Какво ще кажеш за Магий? Той е строил зали, значи трябва да познава хора от шоубизнеса. Положително има някакви връзки.
— Добро попадение.
— Ще ти дам адреса. Пиши му.
Брена прокара ръка по нотите и думите на листа пред себе си.
— Това ще отнеме прекалено дълго време. Нямаш ли телефонния му номер?
Глава 18
Кроткият дъжд се усили и премина в потоп, докаран от яростни ветрове, които постоянно връхлитаха върху брега и свирепо люлееха привързаните лодки. През по-голямата част от седмицата морето бе прекалено бурно, за да се хвърлят мрежи. От брега до хоризонта се виждаха само гневни, кипящи сиви вълни, накичени по гребена с бяла пяна.
Онези, които изкарваха прехраната си от морето, изчакваха с мрачно търпение, придобито от векове.
Вятърът не преставаше да бие по стъклата на прозорците и вратите и промъквайки се през всяка цепнатина, смразяваше човек до кости. Димът от комините се завихряше под напора му. Отвя и няколко керемиди от покрива на пазара — отнесе ги като пияни птички.
Последните зъби на зимата сдъвкаха и стриха оцелелите през мразовете цветя и онези, които започваха да се показват. Пространствата пред къщите се превърнаха в кални непроходими петна.
Бурята вилнееше над Ардмор. Туристите изчезнаха, резервациите се отменяха; от три дни нямаше електричество и телефонните линии мълчаха.
Селцето се сгуши — правеше го не за първи път, и изчакваше бурята да утихне. По къщите хората бяха изнервени. Отегчени, неспокойни деца влудяваха майките си. Сълзи и плесници станаха всекидневно явление.
С гумени ботуши и дъждобрани, Брена и баща й стояха до колене в кал и мръсотии, докато търсеха пробива в септичната тръба на семейство Дъфи.
— Гадна работа — отбеляза Майк, облягайки се за минутка върху дръжката на лопатата.
— Мнозина от онези, които живеят на по-ниско, ще започнат да газят в лайна, ако това продължава.
— Ако негодниците от Уотърфорд се бяха появили, поне щяхме да изпразним ямата.
— Появят ли се изобщо с голямата си помпа, предлагам да ги хвърлим направо в лайнената помия.
— Това е моето момиче.
— Господи, каква воня. Но според мен ето къде е проблемът, татко.
Наведоха се — дъждът не преставаше да ги шиба по главите — и със смесица от интерес и озадаченост се загледаха в пукнатата тръба.
— Точно както предположи, татко — тръбата е стара и е поддала от допълнителния натиск. Спукала се е и е заляла хубавата градина на госпожа Дъфи с море от изпражнения.
— Да, но като отстраним повредата, Кати ще има добре наторен двор, нали? — Вонята бе непоносима и Майк си пое въздух през зъби. — Хубаво се сети навреме да вземеш PVC тръбата. Ще я подменим и ще видим какво ще се получи.
Брена изсумтя и се надигна. Минаха през калния терен и стигнаха до пикапа. Въпреки гадната работата двамата действаха като отлично смазан механизъм. Докато се трудеха, от време на време тя му хвърляше по някой поглед.
Не бе казал нищо за Шон, нито думичка. И макар да знаеше колко деликатно се чувства баща й в създалата се ситуация, не можеше да понася повече. Мълчанието му по въпроса я изпълваше с напрежение, от което искаше да се освободи.
— Татко…
— Да, да. Почти я извадих. Пукната е, но е здраво хваната по свръзките.
— Татко, нали знаеш, че продължавам да се виждам с Шон?
Майк неволно удари кокалчетата си и инструментът се изплъзне от ръката му като мокър сапун. Без да вдига очи, той го вдигна и го избърса във вече доста изпоцапаните си панталони.
— Е, досещам се.