Музиката се носеше из въздуха и я обгръщаше като копринена мрежа.
— Шон свири. Подари ми тази песен. О… — Затвори очи. — Направо изпълва сърцето. Дори в твоя дворец няма нищо по-прелестно от нея — обяви тя и посегна да отвори портата.
Но тя остана затворена, колкото и силно да я дърпаше и буташе.
— Не мога да я отворя!
Паникьосана се извърна, ала и конят и конникът бяха изчезнали. Хвана отново портата — този път с две ръце — и бутна.
— Шон!
— Спокойно. — Озова се в обятията му, а в тона му се долавяше смях. — Сънуваше. Очевидно нещо вълнуващо.
— Сънувала ли съм? — Съзнанието й бе пълно с мъгла, звезди и музика. — Не успях да отворя портата. Не можех да вляза!
— Вече си вътре.
— Да, така е. Господи… Главата ми още се мае. Сигурно съм заспала. — Отметна коси. — Дай ми минутка да се събудя.
— Имам новина, която сигурно ще ти помогне да дойдеш на себе си.
— Каква?
— Ейдан страшно хареса твоята скица за залата.
Точно както подозираше, очите й мигом се избистриха.
— Сериозно?
— Да. Всъщност толкова е доволен, че вече е говорил с Магий.
— А той какво е казал? — Хвана го за ръката и го разтърси. — Не си играй с мен, Шон, или ще се наложи да те плесна.
— Сигурно. Мисълта така ме плаши, че ще ти кажа. Не мога съвършено точно да предам думите на Магий, защото Ейдан е разговарял с него, но в общи линии се е заинтересувал достатъчно и е поискал да види какво предлагаш. — Докато говореше, Шон си играеше с един от кичурите й — новопридобит навик, на който истински се наслаждаваше. — Чертежите ти заминават за Ню Йорк и ще видим какво ще стане.
— Проектът е добър.
— На мен ми хареса.
— Не просто ще проработи, но ще проработи добре. — Притеснена, тя прехапа устна. — Дори глупак ще види как се вписва в онова, което имаме тук, как естествено се слива, вместо да доминира. Няма да получи нищо по-добро от никой от надутите си архитекти.
— Трябва да поработиш върху самоувереността си, Брена. Толкова излишна скромност.
Тя само изсумтя.
— Но откъде ще го разбере Магий, ако не види всичко на място: как е разположена кръчмата, какъв е теренът наоколо и така нататък.
— Разполага със снимки — напомни й Шон. — Финкъл направи десетки, докато беше тук.
— Не е същото. Трябва да поговоря с Магий лично… Точно така трябва да постъпя.
— Дори да си права, не е ли по-добре да оставиш да мине малко време и да чуем мнението му, преди да си нахлузиш ботите, за да го ритнеш за първоначален тласък?
— Някои просто се нуждаят от постоянен тласък. — Устните й се извиха присмехулно. — Ти си идеален пример в това отношение. Ейдан кога ще ги изпрати? Не е зле отново да погледна чертежите, преди да заминат.
— Вече пътуват. Изпрати ги вчера по специален куриер, както предложил Магий.
— Е, добре. Добре…
Или ще ги одобрят, или — не, мина й през ума, както щеше да стане и с песента на Шон. За малко да изтърси, че вече е разговаряла с Магий и той отделя доста време да преглежда проектите, които валят към него от Ардмор.
Не. По-добре да изчака и да поднесе на Шон резултата, а не притесненията на изчакването.
— Какво обмисляш толкова дълго и усилено?
— Следващите стъпки и какво ще се случи, след като бъдат предприети. Излиза, че когато едно нещо се промени, всичко започва да се променя.
— И на мен ми е хрумвало същото.
„Погледни само нас двамата“ — помисли си той, и отметна кичур от челото й.
Пулсът й стана неравномерен. Още една промяна, даде си сметка тя — просто само да я докосне и тя цялата премалява.
— Притеснява ли те?
— Не. Но, ако в момента притеснява теб, предпочитам да те потопя отново в мечти и сънища. — Докато я полагаше да легне, устните му докоснаха нейните. — Ако се хванеш за мен, заедно ще се потопим.
— Искам да бъда с теб. Ти си единственият.
Повече от това не можеше да свали щитовете си.
Понесе я в мечти, а наоколо свещите догаряха и огънят в камината равномерно потрепваше. У нея се появи женствена нежност, за която не бе и подозирала — някаква склонност да дава онова, което се иска от нея, и да го дава с нежност.
Съблякоха се един друг. Този път не късаха и не дърпаха дрехите. Пръстите се плъзнаха върху плът. Последва сливане на устните и всяка милувка ставаше все по-скъпоценна. Въздишки и нежни нашепвания. Премесване на дъха.
Привличане, но без проблясване на похот. Дори когато я докара до финала и тя остана разтреперана, усещането й бе за сияние.
Гледаха се един друг, когато той проникна в нея.
Сякаш се бяха завърнали у дома.
Вдигна ръце и обгърна лицето му. Беше толкова красиво, че в очите й се появиха сълзи.