— Ела с мен — промълви тя. — Отпусни се и ми се отдай.
По-късно устните му отново се озоваха върху нейните.
— Остани — помоли той.
Не биваше да го слуша. Още докато я притегляше към себе си, й хрумнаха всички причини, поради които е най-добре да си тръгне сега, тихо да се измъкне от леглото.
— Добре — промълви тя и отпусна глава върху рамото му.
До сутринта, разбира се, я бе изтласкал към ръба на леглото. Това ще трябва да се промени, помисли си Брена, докато ставаше в утринната дрезгавина. Не можеше всекидневно да се бори за място върху дюшека.
От самото начало започни както искаш да продължи по-нататък, постоянно повтаряше майка й. Е, тя ще започне да забива лакът в ребрата му по няколко пъти на нощ, докато той се научи да споделят равноправно постелята.
Но очите й топло сияеха, наблюдавайки го, докато се обличаше. И целувката, с която го дари, преди да поеме, определено бе любеща.
— Ще си вземем по-голямо легло — прошепна тя и тръгна бързо към вкъщи с надежда да изпревари майка си и да не я завари долу да прави закуската.
Час по-късно той се събуди сам и леко недоволен. Не е ли възможно тази жена да му каже поне довиждане? Това трябва да се промени. Всъщност доста неща щяха да се променят, и то — по-скоро отколкото тя очакваше.
Искаше тя постоянно да присъства в живота му, а не от време на време в леглото. Стана и прецени, че разполага с достатъчно време да огледа обявения за продан парцел земя.
Глава 19
Цената на терена бе висока колкото наклона му, но Шон хареса мястото. Огледа се под ситно леещия се дъжд — морските води отразяваха каменно сивото небе, вече много по-спокойно.
Бурята затихна през нощта, но плажът бе осеян с миди, водорасли и какви ли не боклуци.
Представи си как ще изградят къщата с изглед нататък — поне през един голям прозорец в предната стая ще наблюдават настроенията на морето.
Отзад, в далечината, се издигаха планините, чиито засенчени върхове сякаш опираха в облачното небе. А от другите две страни се простираха хълмовете и полята с наситено зелен цвят, проблясващи сред мъглата.
Липсваше му умението ясно да види къщата в съзнанието си, да я начертае върху хартия или да набави материалите и инструментите, за да я превърне в реалност. В това отношение не беше като Брена. Ала понеже проявяваше голям интерес, успяваше поне най-бегло да си я представи.
Иска стая, където да свири; е, не само да свири, помисли си той, докато обхождаше парчето земя, което му се струваше най-подходящо за постройката. Това помещение трябва да е удобно и уютно — нека на всеки да му е приятно да влезе и да постои вътре. И да бъде обособено, но обширно; да не е претрупано — тук ще сложи пианото и цигулката. Ще има някакъв шкаф — вероятно Брена ще му го направи — за нотите. И полица или каквото трябва там за хубав магнетофон.
Отдавна възнамеряваше да запише музиката си. Беше време да се залови с тази работа. Ако някога предприеме следващата стъпка — а това ще стане, но когато той прецени — и дообработи някои от мелодиите си, ще има голяма нужда от магнетофон. Тогава ще реши коя песен да избере и да я предложи тук и там.
Тази мисъл изопна нервите му и той поклати глава. Още не е готов, разбира се. Още не. Преди това се налага да свърши прекалено много неща.
Първо предстои да се разберат с Брена; след това трябва да бъде построена къщата. После ще се настанят в нея, за да свикнат с взаимното си присъствие. Постепенно ще стигне и до това да предприеме нещо за мелодиите и песните си.
Пътят от мястото, което обмисляше да купи, бе направо ужасен в сравнение с пътеката между Ардмор и Хълма на феите, а оттам надолу, към къщата на семейство О’Тул. Но не се притесняваше особено. Ако Брена има много сериозни възражения, ще бъде изравнен, разширен и каквото още трябва. Тази задача ще остави на нея.
Парцелът — без да е особено голям — предоставяше добри възможности за масивна къща и градина; имаше и достатъчно площ, пресметна той, за барачка, защото Брена сигурно ще иска място за инструментите си и дори за работилница. Тя ще се нуждае от нея както той от стая за свирене. Добре ще си подхождат с различните си интереси, помисли си той, и изпита благодарност, че нито единият, нито другият не настоява постоянно, ден и нощ, да са заедно.
Имат и общи, и противоположни интереси, и това е приятна комбинация.
В края на терена минаваше тясно поточе, а на брега му се издигаха три солидни дървета — заприличаха му на трита кръста до кладенеца на свети Деклан.
Продавачът на парцела спомена и за близкото торфено тресавище, от което вече години никой не си бе давал труда да реже. Самият Шон не бе рязал торф от момче — тогава помагаше на дядо си по майчина линия. Е, нали потомците на рода Фицджералд предпочитаха земята, а тези от рода Галахър гледаха към града?