Шон си представи, че и сега би му било приятно да реже торф, стига подобно занимание да не поставя под абсолютна зависимост живота и удобството му.
Тръгна по пътя, където по високите живи плетове започваха да се разпукват първите пролетни цветове. Докато вървеше, прелетяха три свраки, като изстреляни от пушка куршуми.
Три означава женитба, помисли си той, и го възприе за достатъчно добър знак.
Пътувайки с колата към кръчмата, вече се смяташе за собственик на земя — с продавача си бяха стиснали ръцете и уговорили покупката.
В ранните утринни часове Брена остана вкъщи. Вятърът бе отвял керемиди от покрива и някои от таваните прокапаха — трябваше да ги оправи.
Работата, сама по себе си достатъчно проста — малко кърпеж тук, малко там — й предоставяше чудесна възможност да поседи на слънце и да наблюдава морето.
Един ден ще си построи къща, помисли си тя, но ще избере терен нависоко, та да вижда морето от прозорците, а не от покрива. Приятно бе да наблюдава как лодките пак отплават на риболов и животът се връща към обичайния си ритъм.
И ще направи прозорци на тавана — като погледне нагоре, да вижда слънцето или дъжда, или обсипаното със звезди небе. Време е, съзнаваше тя, да изгради свой собствен дом, макар че щеше да й липсва близостта на семейството.
Нещо й подсказваше, че вече е настъпил моментът за следващата стъпка, ако иска да постигне каквото си е наумила. Предишната вечер между нея и Шон се случи нещо по-различно и промени всичко веднъж и завинаги. Сега вече умът и сърцето й са на едно място.
Време е да му каже, да го попита. Да го убеди с една хубава караница, ако няма друг начин. Кой каквото ще да казва, но семейство О’Тул ще започне да планира следваща венчавка.
Господ да е на помощ на всички.
Примъкна се и слезе по стълбата. Остави сандъчето с инструменти до задната врата и влезе да съобщи на майка си, че работата е свършена и тръгва по други задачи.
Телефонът иззвъня и тя го вдигна, без да се замисли, но чувството й на гузност се обади — тогава подпря слушалката с брадичка и избърса мръсните си ръце в джинсите.
— Ало.
— Госпожица О’Тул?
— Една от тях е.
— Госпожица Брена О’Тул?
— Попаднахте точно в целта. — Брена по навик отвори хладилника, наведе се и започна да изследва съдържанието му. — С какво мога да ви помогна?
— Ще изчакате ли за миг, за да ви свържа с господин Магий?
— О! — Моментално се изправи. Затръшна вратата с крак, при което леко премаза пръстите си. Въздържа се да не извика. — Да, разбира се. По дяволите — промърмори тя, чувайки линията да превключва и докосна натъртените си пръсти до устните.
— Госпожице О’Тул, обажда се Тревър Магий.
— Добър ден, господин Магий. — Разпозна дълбокия мек глас. Точно така звучеше и след като се пребори с цялата му армия помощници, за да се свърже първия път с него. — От Ню Йорк ли се обаждате?
— Не. На път съм за Лондон.
— О! — Първоначалното й разочарование, че не провежда разговор с Ню Йорк, мигом се изпари. — Да не би да ми звъните от самолета?
— Точно така.
Прииска й се да повика майка си, но го намери за прекалено провинциално.
— Много мило от ваша страна да ми отделите време в натоварения си график.
— Винаги намирам време за онова, което ме интересува.
Изглеждаше искрен.
— В такъв случай дали сте погледнали нещата, които Ейдан Галахър ви изпрати?
— Погледнах ги, и то много внимателно. Вие и баща ви очевидно сте добър екип.
Понеже пръстите й започна да пулсират, извади лед от хладилника.
— Така е. И трябва да добавя, господин Магий, че познавам Ардмор и съм наясно какво му подхожда.
— По този въпрос спор няма, госпожице О’Тул.
Стори й се, че долавя лека шеговитост в тона му и се стегна.
— Защо не ми кажете какво мислите за чертежите ми тогава?
— Заинтригуваха ме. Нужно ми е да се запозная по-подробно, но определено ме заинтригуваха. Галахър не спомена къде сте учили дизайн.
Тя присви очи и прецени, че ако това е клопка, е по-добре да попадне в нея сега, отколкото по-късно.
— В процеса на работата, сър. Баща ми се е занимавал с този занаят цял живот, а аз го научих рамо до рамо с него. Вероятно така е станало и с вас и баща ви.
— Би могло да се каже.
— Тогава сте наясно колко много се научава в практиката. С баща ми извършваме повечето от строежите и ремонтите из Олд Париш. А ако не сме ние, знаем кой го прави. Ще ви бъдем от значителна помощ при проекта ви. В Олд Париш няма да намерите по-добри от О’Тул. А и в цялото графство Уотърфорд. Възнамерявате да строите в Ардмор, господин Магий, а това е добър бизнес. Сигурно ще приемете да използвате местна работна ръка при възможност. С удоволствие ще ви изпратим препоръки.