Глава 1
- Спри да ме излагаш. - Карл изсъска думите и се огледа, за да се увери, че не може да бъде подслушан от никого, с изключение на събеседника си. - Баща ми каза, че си невъзпитана. Това се отразява зле на него. Току-що срита задника ми. Продължавай да се усмихваш и да кимаш, Вани. Освен това той каза, че си груба с журналистта.
- Чу ли какво проповядваше там? - Тя също беше ядосана. - Съгласих се да облека тази дълга пола, защото баща ти има проблем с жените, които носят панталони. Не съм казвала, че ще говоря с репортьора и повтарям омразата, която той сипеше.
- Изобщо не е трябвало да говориш. Знам, че той е от старата школа, но той ми е баща. Тук сме да го представляваме.
- Старата школа? - Бих използвал много по-сурови думи за това, което е. Не, дойдох само защото мислех, че имаме романтичен уикенд в хубав хотел. Вместо това откривам, че споделяш апартамент с баща си и съм вързана в стаята с неговия безумен помощник. Изчака да ми кажеш това чак когато пристигнахме, защото и двамата знаем, че не бих дошла иначе.
Той пристъпи по-близо, обгърна пръстите си около ръката й и отново се огледа. - Това е важно за него. Още два дни. Просто се усмихни и дръж устните си затворени. Това е всичко.
- Каза ми, че нямаш нищо общо с църквата на баща ти. Защо дори сме тук, Карл? Не разбирам.
- Той никога не ме пита за нищо, но някои от пресата поставил под съмнение семейните му ценности. Имаше нужда от нас тук, за да покажем подкрепа. Това е само два дни. Моля те, Вани. Знам, че искам много, но той е баща ми. Това го прави твое семейство.
Изкушаваше се да му напомни, че все още не са женени. Умът й обмисляше възможностите й. Тя беше на два часа от вкъщи, без кола. Съквартирантката й можеше да дойде да я вземе, но тя само би поискала толкова голяма услуга само при спешен случаи. Не беше достигнала точно тази точка, но се приближаваше.
Карл смекчи тона си. - Това е важно за баща ми и той наистина има нужда от мен да съм тук. Той иска толкова малко, Вани.
Тя се взираше в очите му и мразеше начина, по който решителността й се разпадаше пред този умоляващ поглед. - Не харесвам членовете на църквата или това, за което се борят.
- Аз също но не можех да кажа не. Ти ще бъдеш моя жена. Исках те тук с мен.
- Те са фанатици и аз не съм махала към този репортер или не съм искала да ми навира микрофон в лицето ми. Точно казах две думи, Карл - без коментар. Бъди благодарен, че не му казах, че вечерята взе един час от живота ми, който никога няма да се върна и колко съм ядосана, чувайки тези глупости.
Обикновено красивият му израз се изкриви в нещо по-малко привлекателно. - Баща ми и неговите последователи просто имат различни гледни точки. Не си честена.
- Честна? - Нейният нрав отново пламна. - Дори не ми казвай тази дума. Ти ми се закле, че никога няма да се занимаваме с тази църковна дейност и след това ти ме излъга за да ме доведеш тук. Това беше недостойно и низко.
- Това е един проклет уикенд. - Той изсъска думите. - Не бъди егоист.
- Кой си по дяволите и къде отиде човекът, когото познавам? Мразиш нещата, който баща ти подкрепя толкова много, както и аз или това беше просто глупости, за да ме накараш да се оженя за теб?
Той се огледа и след това я зяпна. - Той обеща да ми даде петдесет бона, ако се появя. Семейството ти не е в състояние да плати за хубава сватба. Аз съм този, който трябва да поеме допълнителните разходи.
Тя стисна зъби, негодувайки срещу това пътуване и знаеше, че той беше прав. - Исках нещо малко, така че не го поставяй върху мен. Ти си този, който искаше четиристотин гости.
- Те са клиенти. Не бих могъл да се оженя, без да ги поканя.
- Искам да си тръгна.
Захвата му се стегна и той я дръпна малко, гледайки настрани за да огледа стаята отново. - Просто спри - отсече той. - Качвай се горе, ако не можеш да си сложиш щастливо лице. Не излагай баща ми отново. Разбира ли?
- Започвам да те разбирам. - Тя също не харесваше последствията. - Значи искаш да се скрия, след като ме доведе тук, тъй като няма да се справя с програмата?
- Не можеш да го излагаш.
- Ами аз? Срам ме е, че съм тук с тази така наречена църква. - Тя дръпна ръката си, принуждавайки го да я освободи и се отдръпна.
- Не е нужно да се съгласяваш с техните убеждения, но ще застанеш до мен, за да мога да подкрепя баща си. Някой трябва да плати за тази сватба.
- Да сър.- Тя вдигна ръка и козирува. - Ще бъда добра и ще се скрия горе, за да не казвам на никого, че съм болна от омразата и глупостта, която баща ти проповядва.
- Ставаш драматаична. Това не е ласкателство, Вани.
Тя преглътна неприятня си отговор.
- Не забравяй да се покажеш на закуска утре. Трябва да позираме за снимки с баща ми веднага след това. Носи розовата рокля, която ти е купил помощникът му.