Выбрать главу

- Можеш, но така ще бъде по-забавно. Той направи малка крачка и члена му се премести вътре в нея. Освен това разтри подутия й клитор с долната част на корема си.

Вани ахна.

- Чувствителна съм.

- Надявам се само да не се спъна в панталоните си. Това би било лошо.

Тя се съвзе и се засмя.

- Просто ме пусни долу.

Той поклати глава, като направи още една крачка.

- Ще се извъртя ако падна, за да кацнеш върху мен. Това е умение, което искам да науча.

- Да ходиш с панталони около глезените си или да ме накараш да падна върху теб, ако се спънеш? Тя отново се засмя.

- Разхождайки се, със сигурност. Помисли за всичките пъти, в които мога да се прибира от работа и да те закова в кухнята, след което да продължа по коридора, докато стигнем леглото си. Кажи ми, че това не звучи привлекателно.

- Да така е. Изведнъж й се появиха изображения как го чака до вратата в секси бельо - идея, която й хареса.

Смайли направи една крачка, после още една, докато стигнаха коридора. Изведнъж притисна дупето й към хладната стена и започна да се движи вътре в нея с плитки тласъци. Вани затвори очи и изстена, харесвайки й усещането, което пениса му създаде.

- Виждаш ли? Гласът му се задълбочи и устните му потъркаха нейните. - Все още чувствителена?

- Ще оцелея.

Той се засмя и я дръпна от стената, когато отстъпи крачка назад.

- Ще изчакаме, докато стигнем леглото.

Тя го стисна и отвори очи. - Това беше грубо.

- Смятам да продължа. Просто не искам наистина да падна. Не искам да рискувам да се нараниш, Вани. Панталоните ми са се закачили на ботушите ми.

Тя се изви достатъчно, за да погледне надолу. Не виждаше краката му заради целия материал, който ги покриваше. Той вървеше на малки стъпки, глезените му трепереха. Залитна за малко, но се съвзе. Тя се изкиска, развеселена.

- Гладко.

- Това съм аз, скъпа.

Тя вдигна брадичка и се загледа в очите му, виждайки развеселения поглед в тях.

- Харесва ми, че имаш чувство за хумор.

Те влязоха в спалнята и тя ахна, когато той изведнъж се обърна и хвърли и двамата към леглото. Те се удариха с отскок. Мекият матрак смекчи падането им и той се търкулна, приковавайки я под себе си.

- Това е добре. Обичам да се смея и ми е най-добре с теб, моя Вани.

Харесваше й да я нарича така.

- И аз си прекарвам най-добре с теб, мой Смайли.

Усмивката му избледня и сериозно изражение изтри всички следи от хумор. Вани също отрезви.

- Нещо лошо ли казах?

- Ти ме нарече твой.

- Извинявай.

- Не се извинявай. Аз съм твой. Ти си мой. Ние ще се женим. Вече те считам за моя полвинка. Това добре ли е за теб? Той протегна ръка и погали бузата й. - Не разбивай сърцето ми ако отречеш това, което е между нас.

- Никога не бих направила това, закле се тя.

- Имам толкова много чувства към теб. Той си играеше с косата й, увивайки кичури от нея около пръстите си. - Кажи ми, че съм важен за теб.

- Ти си. Тя си пое дълбоко дъх, реши да бъде напълно честна. - Влюбвам се в теб.

Той се усмихна, цялото напрежение напусна лицето му.

- Вече съм влюбен в теб. Аз съм откакто се любихме в задната част на онзи джип. Ти ми се довери, че ще се погрижа за теб, повярва ми. Никога няма да разбереш какво означава това. Полудях, когато се събудих и научих, че си избягала от членовете на работната група. Не можех да ям или да спя. Притесних се, че си там уплашена и сама. Че някой би те наранил. Искам да те защитя и да те предпазя. Искам те в ръцете ми, в дома ми и с мен през цялото време. Мразя да съм отделен от теб. Ти си всичко, за което мисля.

- Ти си всичко, за което също мисля.

- Ще те направя щаслива, Вани. Довери ми се за това. Никога няма да те нараня или да те разочаровам. Хубаво е, че не съм човек, защото никога няма да ти изневеря. Знам, че хората правят това. Видовете не. Няма да го направя. Ти си всичко, което някога ще искам. Никога няма да позволя на никого да те нарани. Бих ги убил, ако се опитат. Ти си моят първи приоритет. Ти си най-важното нещо в живота ми. Това означава, че те поставям пред всички други Видове, ако си се притеснявала от това. Тук няма да бъдеш аутсайдер. Като моя половинка ти ще си Вид.

- Това е толкова сладко. Тя беше развълнувана.

- Не е сладко. Това е факт.

- Наистина ли искаш да се ожениш за мен толкова бързо? Можем да изчакаме, докато…

- Недей - изхриптя Смайли. - Сигурен съм. Забрави логиката и каквото и да са те учили във външния свят. Вашите правила за запознанства не важат тук. Можем да сме щастливи. Ние ще бъдем. Няма нужда да се срещаме с месеци, за да знаем, че сме един за друг. Това сме само ти и аз. Виж колко добре се съчетаваме? Той нагласи бедрата си, пениса му все още беше твърд вътре в нея. - Не става въпрос обаче за секса. Не искам да мислиш, че това е всичко във нашите отношения. Ние сме много повече.