- О, боже - прошепна тя.
Големите му ръце нежно се задържаха върху задника й и той се отдели малко, освобождавайки я между него и джипа. Тя отвори очи и се огледа. Четирима мъже стояха на около девет метра в тъмната алея пред превозното средство. Гърбовете им бяха обърнати и сякаш охраняваха входа от улицата. Кола премина, но не се забави.
Тя обърна глава. Вратата на хотела беше затворена, а охрана с черно покритие блокираше входа. Тя погледна към задната част на превозното средство и видя още пазачи, разположени по алеята. Те също бяха обърнати, но сякаш бяха там, за да се уверят, че никой няма да се натъкнат на нея и на Смайли.
- Вани?
Смущението беше ужасно нещо, но тя трябваше да срещне погледа му. Загриженият вид на красивото му лице само го влоши. - Пусни ме.
Тя спусна крака по външната му страна, когато той направи, това което тя поиска. Коленете й се разтресоха, заплашвайки да се подкосят под тежестта й, когато се изправи. Смайли я освободи и тя се оттегли, като го пусна. Треперенията се влошиха и тя се облегна на страната на джипа, за да остане изправена сама.
- Все още ли те боли?
Тя не можеше да говори, но поклати глава. Тя просто го беше изчукала на сухо на уличка зад бар. Родителите й щяха да бъдат ужасени от нейното разпуснато поведение, както и всеки, който я познаваше. Смайли не беше виновен. Тя на практика го молеше да й помогне и той го направи.
- Това не е краят.
- Какво? - Сигурно не го бе чула правилно.
- Това може да продължи с часове.
- Не. Това...
- Това е кратък отдих, който някои от нас усещат след намирането на освобождаване, но след минути симптомите се връщат.
- Не. - Тя не искаше да повярва в това.
Той направи няколко крачки назад. - Брас?
Новият Вид се обърна и се втурна по-близо от позицията си в предната част на джипа. Смайли го срещна наполовината разстояние.
- Увери се, че те са опаковали нашите напитки. Не изпих цялата си напитка. Може би ще можем да намерим отпечатъци на стъклото, които ще докажат, че е невинна. Един от гостите на хотела може би е сложил дрогата в някои от празните чаши и просто е изчакал да бъдат използвани.
- Вече е направено. - Брас държеше гласа си ниско. - Взимаме всичко в Хомеланд, за тестване. Трябва да излезем оттук. Репортерите искат да знаят какво се е случило, за да заключим бара и те интервюират хората, които са били вътре по това време. Джъстис отказва да отговаря на техните въпроси, докато не сме тръгнали, но те може да получат записи от камерите. Те не записват звук, но имат видео. Само въпрос на време е преди да разберат, че тя липсва.
Очите на Вани се разшириха, когато топла влага се стече по бедрата й. Сигурно е от това, което току-що беше преживяла - но имаше твърде много от нея. Зърната й се втвърдиха, докато не станаха болезнени, пробождащо усещане разтърси влагалището й и се разпространи нагоре към ребрата й. Тя ахна и се наведе наполовина.
- Вани! - Миг по-късно Смайли беше до нея, едната му ръка я хвана за рамото, а другата за бедрата й.
Не можеше да диша. Агония премина през центъра й и единственото, което й попречи да не удари тротоара, бе, че Смайли я държеше. Сърцето й биеше толкова бързо, че се чудеше дали няма сърдечен удар. Болка се заби в гърдите й. Тя вдигна глава и беше заслепена от сълзи, докато се опитваше да се взира в очите му. Трябваше да е наясно с нейната мъка.
- Нека да ти помогна.
Тя кимна. Тя ще направи всичко, ще опита всичко, само за да го спре. Той измести хватката си и я принуди да заеми изправено положение. Това помогна, когато тя си пое въздух с дробовете си, преди сълзите да се стекът по бузите й. Той пусна бедрата й и ги избърса с палец.
- Аз съм тук. Ще направя всичко, което трябва.
Имаше нужда от него, за да накара болката да отмине. Целувайки го и докосването му превърнаха болката в удоволствие. Беше почти инстинкт да издърпа ризата му и да го придърпа по-близо. Звукът от разкъсващ се материал беше шокиращ. Той беше по-висок, но тя използваше другата си ръка, за да хване в шепа черната му коса, придърпвайки го, за да наклони устата му към нейната. Устните й срещнаха неговите, когато той наклони глава и тя беше тази, която го целуваше неистово.
Агонията избледня в сексуална нужда. Не се интересуваше от нищо, освен, че се опитваше да се изкачи още по-високо по високата му фигура. Той помогна, като обгърна ръката си около кръста й и я повдигна. Силни стонове се откъснаха от нея, когато тя отново уви краката си около кръста му. Тя беше тази, която започна да се движи, търкайки сърцевината си отпред на панталоните му.
Той откъсна уста и обърна глава. - Забави - изсъска той.
- Не. - Тя се съсредоточи върху откритото му гърло и залепи отворената си уста върху него, ближеше и нежно го хапеше.