Выбрать главу

- Просто не искам да се разстройваш. Той погледна надолу към корема й, после нагоре.

- В случай, че съм бременна?

- Мина ми през ума. Няма да отрека това. Искам да те защитя по един или друг начин.

- Не е като да вляза във физическа разправа с някого.

Смайли издаде този дълбок тътен звук и ръцете му се свиха отстрани. Тя се приближи по-близо до него.

- Толкова си секси когато се ядосваш.

Той се отпусна. - Аз съм?

- Мисля, че е толкова романтично, че искаш да сриташ нечий задник заради мен.

Той се пресегна и отмести косата й от бузата й, галейки с палеца лицето й.

- Бих направил всичко за теб.

Стомаха и се пресви и зърната й се втвърдиха.

- Сега просто ме възбуждаш.

Обърна глава и погледна часовника на стената.

- Очакват да се обадя. Той се почувства нерешителенo. - Можем да останем тук, вместо да отидем там.

- Сърцето ти е настроено да срита нечий задник.

- Ти си по-важна.

- Знам, но и това е важно. И двамата имаме няколко въпроса, на които трябва да си отговорим.

- Точно така. Той протегна ръка и я хвана за ръката. - И аз искам да ги ударя. Той се усмихна. - Много.

Тя се засмя.

- Обаждай се. Ще използвам банята. Ще тръгнем след няколко минути.

- Побързай. Той я пусна.

Вани използва банята и си изми ръцете. Тя се вгледа в отражението си в огледалото над мивката, докато си пое дълбоко въздух. Не беше сигурна как ще издържи на Карл, баща му или онзи ужасен Брус. Част от нея се изкуши просто да остане в хотела, но тя стегна гръбнака си. Другата част от нея знаеше, че трябва да е там със Смайли. Църквата Уудс и бившият й годеник ги бяха хвърлили един към друг. Искаше удовлетворението да им каже как се е получило това.

Някои от неприятните усещания отминаха. Тя се пресегна и докосна корема си. Малко вълнение се надигна от перспективата да забременяла. Идеята нарастваше в нея. Изстрелът беше дълъг, но винаги имаше следващия или по-следващия месец. Тя беше спряла да пие хапчетата си, откакто беше отвлечена. Дори не си беше спомнила това, докато Смайли не й беше казал, че може да е бременна. Почувства малко вина. Трябваше да му каже за това, когато го осъзна.

- Кажи му го по-късно. След това изпитание - измърмори тя и излезе от банята.

* * * * *

Смайли постави Вани на стол, обърнат към стъклената стена. Обитателите, които щяха да бъдат въведени в съседната стая, нямаше да могат да я видят. Той я беше запознал с този факт, така че тя се чувстваше напълно спокойна. Смайли приклекна, изучавайки очите й.

- Наистина ли искаш да направиш това?

- Да.

Беше смела. Знаеше, че следващите моменти няма да й бъдат лесни. Погледът му се насочи към Джерико. Мъжкият кимна мрачно. Той обеща да остане с Вани и да се грижи за нея, ако тя изпадне в емоционален стрес. Смайли се довери на мъжа за своята половинка. Той погледна Вани и се наведе по-близо, като я хвана за ръката.

- Можеш да си тръгнеш по всяко време. Джерико ще бъде тук с теб. Просто му кажи какво искаш или имаш нужда и той ще се погрижи да се случи.

Тя задържа погледа му и се опита да се усмихне.

- Знам. Ти ми каза. Добре съм. Спри да се тревожиш за мен.

- Може да ги ударя. Той искаше тя да бъде подготвена. Знам, че не обичаш насилието.

- Не толкова, колкото си мислиш. Израстнах като човек, откакто това се случи.

Не беше сигурен какво означава това. Тя сякаш разбираше объркването му.

- Ударих Брус по главата със стъклена бутилка, след като го нападнах с продукти за грим. Чувствах се добре. Не съм толкова крехка, колкото изглежда си мислиш.

Тя го изненадваше.

- Добре. Просто кажи на Джерико, ако ти дойде твърде много. Той отново погледна мъжкаря.

- Ще се погрижа за нея, обеща Джерико.

Смайли постави целувка на тила й и я пусна. Той се изправи и я остави там, оставяйки темперамента му да се освободи веднага щом вратата се затвори. Първият мъж беше въведен в стаята, когато стигна до нея. Гледката на Карл Уудс лично го зашемети. Мъжа наистина беше слаб. Той не беше много висок и нямаше почти никакви мускули.

Торент блъсна мъжа на стола, но върху него нямаше никакви ограничения. Смайли затвори вратата, взирайки се в тънкия русокос човек. Той отговори на погледа му, но не показа страх. Дразнеше Смайли.

- Аз съм адвокат, заяви Карл. - Направих мисловен списък на всяко едно от моите граждански права, които НСО е нарушило. Той скръсти ръце на гърдите си и брадичката му се вдигна предизвикателно. - Нямам търпение да заведа задниците ви в съда. Можете да ги целунете за сбогом.

Зъбите на Торент блеснаха в гримаса и кожените му ръкавици издадоха лек шум, докато той свиваше двете си ръце в юмруци, а след това отпусна пръстите си.