Торент помогна. - Жалък.
Смайли му се усмихна.
- Да.
Лицето на Грегъри се зачерви и той изломоти.
- Вие сте варвари!
- Какво очакваш? Нападнахте ни. Смайли се изправи. - Трябваше да научиш повече за врага си, преди да ни нанесеш удар. Всяка следа от хумор изчезна от чертите му. - Ти ще бъдеш този, който ще живее остатъка от живота си в клетка. Не искаше ли това за нас? Ще научиш какво е да не усещаш слънцето на лицето си или да изпиташ обикновения акт на доброта от твоите пазачи. Това е съдба, която ти пожела за нас. Затвора Фулър ще бъде твоят зоопарк. Просто не трябва да очакваш посетители.
- Вие, съществата такива, няма да се измъкнете с това. Грегъри скочи от стола си. - Аз съм Грегъри Уудс. Всички ще ме търсят и никога няма да спрат. Ще платите за това. Хората ще осмислят и ще осъзнаят какво всъщност сте намислили.
- Какво е това? Завземане на света? Ние просто искаме мир. Ти щеше да знаеш това ако наистина беше си направил труда да ни проучеш. Ние просто искаме хора като теб да ни оставят на мира. Не можа да направиш това. Смайли се премести отстрани и отвори вратата.
- Готов съм, Торент. Можете да го прехвърлите сега.
- Благодаря ти. Торент се ухили. - Нямам търпение да ги сложа в микробуса.
Смайли погледна към стъклото, след което хвърли поглед в празния коридор. Вани си помисли, че може би я търси и се изправи, но нямаше истинско желание да говори с Грегъри. Торент беше прав. Той беше жалък, но тя не го съжали. Той заслужаваше да бъде заключен, но виждайки го в тази стая й бе помогнало да намери вътрешен покой.
Тя отиде до вратата и я отвори. - Хайде да тръгваме, каза тя достатъчно силно, че Смайли да я чуе.
Той се обърна към нея и срещна погледа й. - Приключихме ли тук?
Тя кимна.
Смайли затвори вратата на стаята за разпити зад него и дойде при нея. Той протегна ръка и тя стисна ръката му.
- Добре ли си?
- Сега съм.
- Искаш ли да го простреляш с електрошоков пистолет? Блясък на забавление озари очите му. - Може да е забавно.
- Не мисля, че Торент иска да го чуе отново да плаче, подразни го Вани.
- Вярно. Смайли погледна над главата й. - Готови сме да тръгваме, Джерико. Ще ни откараш ли до хотела?
- Да се махаме оттук.
Вратата на стаята за разпити се отвори и Вани пристъпи малко встрани, за да се вгледа отвъд Смайли. Грегъри беше изведен от стаята. Обърна глава и я видя. Погледите им се срещнаха и той спря да върви.
- Всичко е по твоя вина, Травани. Винаги съм те мразел.
Смайли изръмжа и се завъртя. Вани го стисна по-здраво и го хвана за ръката, надявайки се, че няма да тръгне след Грегъри.
- Той не си заслужава, настоя тя.
Смайли отново изръмжа, но отпусна ръката си. Грегъри се обърна към нея и я посочи.
- Ще платиш за това.
Вани освободи ръката на Смайли и се обърна към Грегъри. - Винаги съм искала да го направя. Мамка ти, Грегъри. Ние със Смайли ще се оженим. Той е най-доброто нещо, което ми се е случвало и исках да го знаеш. Ти ми направи най-голямата услуга в живота ми. Задуши се при следващия път, когато отвориш уста си и избълваш омразата си.
Торент го бутна, принуждавайки го тръгне. - Движи се, плачещо бебе. Виждам, че си по-смел, когато се изправиш срещу малка жена. Защо не съм изненадан? Наистина си жалък.
Тръгнаха към края на залата и изчезнаха от погледа им. Вани вдигна глава и изчака Смайли да обърне глава. Той го направи и тя видя гнева му.
- Успокой се. Аз смятам така да направя. Тя пристъпи по-близо до него и сложи ръка на гърдите му. - Нека оставим това в миналото и никога повече да не мислим за тях. Наистина не си заслужават.
- Права си.
Тя намигна.
- Харесва ми да чувам това.
Смайли обгърна кръста й с ръката си.
- Освен това си много секси, когато се ядосаш.
- Така ли?
Джерико се прокашля.
- Аз съм тук. Камерите също. Не бих препоръчал да станете прекалено приятелски настроени помежду си в коридора.
Всички се обърнаха, когато чуха звука на обути в ботуши крака и се втренчиха във високия чернокос мъж, който вървеше към тях. Той беше от котешкия вид с яркозелени очи, облечен в дънки и черна риза под кожено моторджийско яке.
- Здравей, Джейдид. Смайли изглеждаше доволен да види мъжа. - Това е Вани, моята полвинка.
Мъжа й кимна, но не й подаде ръка.
- Минах през Сигорността, преди да замина за благотворително събитие и ми беше казано да ви кажа, че хеликоптерът пристига след десет минути. Изглежда никой от вас не носи кмикрофон. Също така чух за вашето чифтосване и исках да поздравя и двамата.
- Благодаря ти. Смайли привлече вниманието на Вани. - Това ще е хеликоптера с Бет. Той погледна и двамата мъже. - Трябва да отидем да се срещнем с нея на хеликоптера.