- Да тръгваме. Джерико се спря до Джейдид. - Хубаво облекло. Взе го назем от Харли ли?
- Всъщност - изкикоти се Джейдид - аз му се обадих и попитах откъде се снабдява с дрехите си. Местен мотоциклетен клуб е домакин на барбекю парти за набиране на средства за да се закупи земя за запазване на къмпинг, който използват всяко лято. Дърводобивна компания иска да го закупи и да отсече всички дървета.
- Мислех, че се включваш само ако животни са намесени. Джерико се намръщи.
Джейдид сви рамене.
- В тези гори живеят много диви животни. Това е за добра кауза и те ми изпратиха покана. Мислех, че може да е забавно.
Смайли свали ръката си от кръстта на Вани, но продължи да я държи за ръка.
- Трябва да тръгваме.
Беше наистина развълнувана да види Бет. Тя просто се надяваше най-добрият й приятелка да не се държи твърде възмутително, когато срещнеше Смайли. Това наистина е безпокоеше.
* * * * *
- Спокойно - нареди Бет. - Харесвам Смайли.
Вани се размърда нервно на седалката. - Не е това. Знаех, че ще го харесаш. Омъжвам се. Ръцете ми треперят.
- Да не си си променила мнението за женитбата или просто си нервна?
- Нервност е. Наистина искам да се оженя за Смайли.
- Затвори си очите. Бет и постави сенки на очите й. - Той е страхотно парче, Вани. Забелязвам и начина, по който те гледа. Виждам любовта и човекът има силни чувства към теб. Той се взира в дупето ти, когато вървиш пред него. Толкова ли е мускулест под тези дрехи, колкото изглежда в тях?
- Да.
- Късметлийка. Бет спря. - Отвори ги.
Вани погледна към приятелката си. - Благодаря ти, че ми направи грима. Как изглеждам?
- Добре. Направих го да е лек. Придава ти естествен вид с малко допълнителна помощ.
- Благодаря ти. Смайли каза, че ме предпочита без грим, но това е моята сватба. Трябва да изглеждам най-добре. Обеща, че някой ще снима.
- Ще направя някой снимки с моя телефон.
- Не можеш да ги публикуваш никъде, напомни й Вани. - Никой още не може да знае, че сме се оженили. Смайли каза, че това може да създаде проблеми.
- Каза ли вече на семейството си?
- Не. Знам, че те биха искали да бъдат тук и аз просто ...
- Не казвай повече. Сестра ти е благоразумна. Брат ти е глупак и нахален. Родителите ти - обичам ги, но майка ти обича да контролира всичко и някак ме изненадва как баща ти просто прави всичко, което тя казва. При мойте родители е точно обратното. Баща ми командва, а майка ми прави всичко, което той казва.
- Знам. Мисля, че татко просто не иска да спори. Мама стана като шеф, докато трябваше да отгледа три деца, докато баща ми пътуваше. Той е мекошав.
- Наследила си това от него. Ти си тихата сестра която позволява на брат си и сестра си да те командват. Радвам се, че реши да избягаш и да се омъжеш за Смайли. Това фиаско с годежа с Карл ме уби. Наистина го мразех и твоето семейството ти объркваше плановете, като ти се месеше на ляво и на дясно. Бях много ядосана заради теб.
- Ето защо искам сега сватбата ми да е скромна. Това е само за мен и Смайли.
- Радвам, че мога да бъда тук, дори ако това беше някакъв кошмар.
- Пътуването с хеликоптер е ужасно.
- Имах предвид голямата караница, която имах с Елвис. Някак си ми хареса полета и компанията също не беше лоша. Мислиш ли, че би могла да ме запознаеш със някои сладур?
- Ами Елвис? Някак се надявах, че като остана при него това ще ви сближи. По телефона звучеше, че всичко върви добре.
- Започнахме да се караме. Беше ядосан, че си тръгвам и особено когато видя, че куп мъже ме взеха. Мислеше, че си го връщам.
- За какво?
Бет се наведе и й се ухили.
- Ниакакви деприсиращти глупости в деня, в който най-добрата ми приятелка се свързва с г-н Секси. Накарах ги да спрат по пътя. Помниш ли този търговски център в непосредствена близост до магистралата? Взех ти изненада.
Бет се изправи, завъртя се и отиде до куфара, лежащ на леглото й. Тя го отвори и извади подарака. Това е за теб. Спомняш ли си онази рокля, която видяхме преди няколко седмици, когато ходехме да пазаруваме обувки. Все още я имаха.
Вани я зяпна.
- Кремавата с дантелата?
- Да.
- Беше сто и петдесет долара, Бет. Беше много скъпа.
- Не знаех какво си бе купила по време на шопинга, но не можеш да се ожениш в ежедневни дрехи. Хайде. Бет протегна чантата. - Не е прекалено луксозна и наистина е красива. Бих я нарекла перфектната лятна сватбена рокля за приставане. Това е първото нещо, за което се сетих, когато ми съобщи новината. Иска ми се да имах време да ти купя подходящи обувки, но когато тези момчета от НСО казваха пет минути, те го имаха впредвид. Никога не съм бързала през МОЛ-а толкова много както сега.