- Не днес. Помолих ги да стоят по-надалеч, но те са наблизо. Не исках да се плашиш.
- Обясни ми, че изглеждат малко по-анималистично от нормалното, но те са Нови видове. Знам, че съм в безопасност.
- Сигурна ли си, че ще се справиш с това? Смайли се вгледа в очите й с намръщено мрачно лице.
- Да. Сигурна съм.
- Просто остани близо до мен. Никога не бих позволил да ти се случи нещо. Той погледна надолу към корема й. - И на двама ви.
- Знам. Спри да се притесняваш. Малко е горещо както и аз. Ще плуваме ли или не?
Той кимна.
- Добре. Просто помни това и се опитай да не показваш страх. Те могат да го усетят. Говорих с Лео тази сутрин и той каза, че те се мотаят на това място. Риболовът е страхотен. Някои от жителите са в готовност, в случай че са необходими. Напълно си в безопасност.
- Наистина искам да се срещна с тях. Вани се почувства развълнуванa. - Това е страхотно.
Той се ухили.
- То е. Той стисна ръката й и я поведе към ръба на реката.
Вани надникна, но в началото не ги забеляза. Широката речна шир обаче я разсея. От другата страна се нареждаха големи дървета и гледката на непокътната природна красота не спираше да я учудва. Ето защо тя избра да живее в Резервата. Обичаше кабината им в гората. Тя дори постави техни хранилки за птици и десетки от тях посещаваха верандата им всеки ден.
Смайли млъкна и я спря.
- Ето ги и тях. Той вдигна свободната си ръка и посочи.
Тя проследи линията на пръста му и зърна нещо светлокафяво, движещо се във високата трева. То изплува на ръба на реката и тя се усмихна.
- Той е толкова голям.
- Това е Гус.
- Мислех, че ще са тъмнокафяви.
- Само когато козината им е мокра.
От тревата излезе втори, малко по-голям от първия. Смайли освободи ръката й и я прегърна около кръста. Той разсеяно погали леко изпъкналия й корем. Това беше нещо, което той правеше често, тъй като научиха, че е бременна. Не се беше случило веднага, но с шест месеца опити го бяха постигнали. Те току-що бяха разбрали преди четири седмици.
- Това е Пит. Той е мързеливо, нещо. Освен това е с около сто килограма по-голям. Oбича да спи.
- Те спят зимен сън през зимата, нали?
- Да. Те просто излязоха от него не много отдавна. Всъщност те са много по-големи в края на лятото. Ще отида да ги поздравя и да видя колко са приятелски настроени. Стой тук.
Тя го стисна.
- Сигурни ли си, че е безопасно?
- Те са мои приятели. Той я погледна успокояващо. - Имаш ми доверие.
- Знаеш, че е така.
Мразеше да го пусне, но той никога не я напускаше за дълго. Дори би намалил работното си време, за да прекарва повече време с нея. Той беше станал повече от нейния любовник и половинка. Той беше станал най-добрият й приятел. Тя се прегърна през корема си и го наблюдаваше бавно да се приближава към двойката гризли. Те или го помирисаха или го забелязаха, защото и двамата завъртяха глави.
- Татко ти е наистина смел - прошепна тя.
- Чух това - извика Смайли, но той не погледна през рамо, за да я погледне.
- Майка ти е невероятно красива. Бих му казала, че си секси, но той няма да разбере този термин, докато не порасне достатъчно, за да забелязва жените.
Вани се усмихна.
- Просто бъди внимателен.
- Винаги.
Тя беше нервна, когато той се приближи до двойката. Един от тях отвори уста и тя се напрегна, очаквайки мечката да го ухапе. Той не го направи. Всъщност обърна глава и тя изненадано наблюдаваше как Смайли протегна ръка, грубо потривайки я върху върха на главата му. Другият се приближи и се блъсна в неговата страна. Смайли се засмя и потърка неговата глава също.
- Добри момчета, тя го чу да казва. - Как сте?
Гордост и малко страхопочитание обхванаха Вани. Нейният партньор беше невероятен. Обърна глава и й се ухили.
- Виждаш ли? Те наистина са се приспособили към живота в Резервата и ни приемат. Те са откровено приятелски настроени.
Радваше се, че не го нападнаха.
Той остави мечките и се върна при нея.
- Те са добре с теб толкова близо до тях. Той заключи погледа си в нея. - Знаеш, че никога не бих позволил нещо да те нарани. Твоят аромат е навсякъде по мен. Уверих се в това. Харесва им.
- Не по начина, по който искам-да-те-ям-за-вечеря, нали?
- Така аз се чувствам. Той и намигна. - Обичам да те ям през цялото време.
Вани вече не се изчервяваше, когато той и казваше такива неща.
- Това също ми харесва.
Мечките просто я гледаха отдалеч, но като че ли нямаха нищо против нейното присъствие. Смайли се премести за да сложи тялото си между нея и тях. Винаги заемаше защитна позиция, когато си мислеше, че може да е в опасност и тя го оценяваше. Никога не би позволил да й се случи нещо лошо. Тя имаше вяра.
Мечките се обърнаха и се приближиха по-близо до реката. Смайли измести позицията си и пристъпи зад нея, обхванал ръце свободно около кръста й.