- Бойскаут. Нед се изкикоти. - Вероятно си ужасен, че Смайли ще ти срита задника, ако сметне, че може да си имал няколко екстра минути, за да я разгледаш. Видяхте ли как почти захапа лицето ми?
- Те са защитнически настроени към жените.
- Той би трябвало да поиска тя да бъде арестувана заради това, че го е дрогирала. Въобще не би ми пукало за мацка, която ми е дала дрога, за да ме накара да я чукам.
- Млъкни, Нед. Не знаем дали тя е виновна или не.
- Мисля, че е. Той седеше в ъгъла на бара. Тя беше единствената, която зае това празно място до него и беше достатъчно близо, за да упой напитката му.
Вани искаше да протестира, но замълча. Те мислеха, че тя все още е в безсъзнание и не беше сигурна как ще реагират, ако тя им даде да разберат, че е будна. Наистина ли НСО смяташе, че ще направи нещо толкова ужасно?
- Надявам се и двамата да се оправят.
- Вероятно ще бъде арестувана и той ще има адско главоболие от този удар. Вземи следващия изход.
- Виждам го. Шейн въздъхна. - Надявам се да не си прав. Смайли като че ли наистина я харесва.
- Бих казал, че е така. Дори нямам супер нос, който те имат и искам да отворя прозорците. Тук мирише на бардак.
- Дръж прозорците затворени. Не искам тя да изстине.
Нед се засмя. - Без коментар относно забележката на бардака, а? Знаеш ли дори как мирише сексът? Не ми казвай, че момчето-скаут все още е девствено.
- Не съм. Защо си такав задник тази вечер?
- Изморен съм и просто искам да си легна. Влез в тази спирка за камиони. Те ще имат масло. Ще отида за маслото, докато ти се обаждаш на другия джип. Отвори капака за мен.
Джипа забави хода си и те направиха няколко завоя. Вани затвори очите си, когато закара под ярките светлини, в случай че някой от тях се обърне, за да я провери. Тя не знаеше какво друго да прави, но не искаше да говори с никой от тях. Джипа спря и двигателят се изключи.
- Тръгвай- нареди Шейн. - Ще остана тук с нея.
- Тя е мъртва за света. Просто отвори проклетия капак и аз ще купя маслото.
- Добре. Предполагам, че така ще е ок.
Вратите се отвориха и затвориха. Вани се поколеба и превозното средство се разлюля малко. Тя се вдигна, за да надникне между седалките. Предния капак беше вдигнат и тя виждаше през малкото пространство между нея и двигателя. Един мъж стоеше там. Тя обърна глава и видя как другият влиза вътре в бензиностанция. Те бяха паркирали далеч от другите автомобили, които зареждаха бензин. Един поглед из района показа няколко места за храна и много коли.
Тя заопипва, за да се освободи от предпазните колани, след което трескаво дръпна полата си. Сутиенът й беше на пода с ризата й. Тя не отдели време да го облече, а вместо това го пъхна в джоба на полата си, след като дръпна бялата се риза връх главата си и я дръпна до кръста си.
Претърси пода, но не успя да намери обувките си. Пръстенът й обаче привлече вниманието й. Тя се вгледа с ужас в него, преди да го вдигне. Сложи го в джоба си и се наведе, за да се вгледа през пролуката между отворения капак и отделение на двигателя. Мъжът остана там. Другият все още беше вътре, на опашката и държеше нещо до гърдите си.
Голям камион навлезе в паркинга и паркира на около три метра от тях. Шумния двигател остана да работи, докато мъж отвори шофьорската врата, излезе от кабината и се насочи към бензиностанцията.
Вани си пое дълбоко въздух. Вече неизпитваше болка. Повечето от наркотика сигурно бе напуснал тялото й. Тя имаше две възможности. Да останете в джипа и бъде отведена в Хомеланд с всички около нея, мислейки, че е дрогирала Нов Вид или се опита да избяга.
Когато вратите се отвориха, светлините на вътрешното осветление не светнаха и не се чуха досадни предупредителни звуци. Спомни си, че ги нямаше, когато Смили и тя се качиха в джипа. Тя изпробва вратата от страната на водача и откри, че е отключена. Шумът на двигателя от камиона заглуши всеки звук, когато вратата се отвори. Сърцето й блъскаше от страх да не бъде хваната, но тя се измъкна във ветровитата нощ и натисна вратата, достатъчно, само за да я притвори, без да я затваря напълно.
Настилката беше студена под босите й крака, докато тя се наведе и се впусна на пръсти към задната част на превозното средство. Няколко коли бяха паркирани на около девет метра в близост до ресторант. Тя се колебаеше, провери дали охраната все още е на опашката зад няколко клиенти, които бяха пред него. Той не гледаше в нейната посока.
Просто го направи! Тя се задържа ниско и хукна. Това нараняваше краката й, но тя беше мотивирана да се махне. Беше облекчение, когато стигна до колите и се притисна, криейки се зад една. Никой не й извика. Поддържайки се ниско, тя се приближи до ресторанта. Трябваше да се измъкне оттам, преди да открият, че я няма. Тя нямаше пари, но можеше да се обади на най-добрата си приятелка да намери.