Тя изтръпна. - Ужасна е. Напомня ми на някаква кошмарна рокля на шаферка, където някой е хвърлял карамфили по цялата предна полвина долу.
Карл поклати глава. - Просто облечи шибаната рокля. Усмихвай се на камерите и се дръж като възрастен. Правим това за нашето бъдеще и да платим за нашата сватба. Това твърде трудно ли е?
Тя се изкуши да каже „да“.
- Направи го заради мен. - Той се протегна и хвана ръката й, палецът му погали годежния й пръстен. - Заради нас. Ще ме направиш щастлив и са само два дни. Това е всичко. Той се опитва да получи подкрепа за църквата си. Тук има репортери и отразяването е точно това, от което се нуждае. От това ще получим по-хубава сватба.
Вани се сви вътрешно. Сърцето й нямаше да бъде разбито, ако църквата на баща му се разтвори в небитието и се надяваше никой да не приеме при сърце всички глупостите, които беше чула по време на вечерята. Изказването на пастора Грегъри Уудс я накара да изгуби апетита си. Тя щеше да излезе, ако не беше Карл. Тя се опита да избегне спора, но не успя, след като репортер се опита да вземе интервюира веднага след това. Забележката й „без коментар“ ядоса Карл и очевидно и баща му.
- Мамка му - промърмори Карл. - Идват репортери. По дяволите махай се веднага, преди да ни забележат. - Той погледна надолу към нея и погледът му се присви. - Качи се горе и остани там до закуска. Ще обсъдим това сутринта.
Тя се завъртя, нетърпелива да напусне банкетната зала. Карл, когото знаеше, коренно се бе променил, след като пристигнаха в хотела и тя не се радваше на тази нова страна от него. Той беше първокласен задник. Това я накара сериозно да преразгледа бъдещето им.
Личният асистент на пастора Грегъри Уудс, Мейбъл, беше друг кошмар за Вани. Жената беше груба и хитра. Идеята да се върне в стаята, която споделяха, я отклони от асансьорите. Знакът на бара я призова. Тя пристъпи към нея и влезе в слабо осветената зона. Масите бяха заети, но тя забеляза свободен бар-стол. Рядко пиеше и барове не бяха нейната сцена.
Барманът й хвана окото, когато се приближи. Беше в средата на трийсетте, изпрати й приятелска усмивка. - Какво мога да направя за теб?
Вани заглади дългата си пола, докато сядаше на място и вкара ръка в джоба си, като съжали, че остави чантата си в стаята си. Тя обаче имаше банкнота от двадесет долара и електрония ключ от стаята си. Личната и карта беше в портфейла й, така че не можеше да докаже възрастта си, ако бъде помолена да покаже някакъв документ. Може ли късметът ми да стане още по-лош? - Просто леден чай, но без лимон. Благодаря.
Той кимна и се обърна, за да й донесе напитката. Тя държеше главата си надолу, докато някой не прочисти гърлото си вляво от нея. Надяваше се, че не е някой пиян който се опитваше да я сваля - причината, заради която мразеше баровете. Пое си дълбоко въздух и обърна глава към своя колега по бар.
Тя ахна автоматично, когато видя чертите му. Дойде и като шок да разбера, че той не е просто човек. Той имаше твърда челюст, изразени скули и пълни устни, които й казваха, че е Нов Вид. Погледът й се спусна към дънковото му яке и начина, по който ръкавите бяха плътно опънати в рамото и горната част на ръцете му. Той не беше с черната униформа на НСО, която беше забелязала на няколко от тях по-рано, оглеждайки фоайето.
Тя смъкна погледа си, за да погледне дънките му. Те бяха оформени по мускулестите му бедра. Вниманието й отново се насочи нагоре, за да погледне отново лицето му. Не трябваше да питам. Моят късмет можеше да стане по-лош. Тогава тя изпадна в паника. Карл би изпаднал в истерия, ако някой я забележи да седи до Нов Вид и да каже на него или на баща му.
Този Нов Вид притежаваше прекрасни кафяви очи с дълги тъмни мигли. Имаше копринена черна коса, която падаше точно под раменете му. Той мигна, преди да заговори. - Добре ли си? Вие наистина сте бледа и ръцете ви треперят.
Гласът му имаше дълбок тон, който и изпращаше тръпки по гръбнака й. Не беше сигурна дали е от страх или защото имаше глас който беше секси. Беше груб, мъжествен и приятен в същото време. Тя се мъчеше да намери отговор, но си призна, че езикът и беше като вързан.
Наведе се малко по-близо. - Не съм опасен, ако това сте чули за моя Вид. Никога не бих те нападнал. Искаш ли да си отида? Той се напрегна, сякаш щеше да стане от столчето.
- Не! - Тя успя да отговори. Това я накара да се почувства малко виновна, че той е готов да си тръгне заради плачевната й реакция. - Просто бях изненадана, това е всичко. Добре си си там, където си.
Той се облегна на стола си. Барманът я разсея, когато й донесe ледения чай и остави напитка с тъмен цвят пред Новия Вид. Тя извади двадесетте долара. - Ще платя и за двамата. Задръж рестото. - Това беше най-малкото, което можеше да направи, след като го накара да се чувства неудобно.