Вани стигна до страната на сградата и се изправи, кръстоса ръце над гърдите си, опитвайки се да скрие факта, че не носи сутиен. Тя просто ще влезе вътре и ще поиска да използва телефона им. Ще излъже и ще каже, че колата й се е повредила. Фактът, че тя нямаше обувки, пари или дори чантата си, можеше да не и повярват на тази лъжа. Обмисляше да каже, че е била ограбена, но тогава полицията щеше да се намеси. Това беше последното нещо, което искаше. Те ще се свържат с НСО и щяха да я предадат на тях. Той би обезмислило целта на бягството й.
Една жена излезе от ресторанта, когато се приближи до входните врати. Тя носеше избелели дънки, пуловер и изглеждаше, че е на около петдесет. Вани погледна лицето й, кимна и я заобиколи.
- Добре ли си? Жената спря. - Изглеждаш ужасно.
Вани замълча и се обърна. Тревогата по лицето на другата жена беше ясна. - Скарах се с приятеля си и просто го оставих в съседство, излъга тя.
- Ужас. Горкичката. Няма да те пуснат там без обувки.
Вани не беше помислила за това. - Просто ще помоля да използвам телефона им и моята приятелка да ме вземе.
- Къде живееш?
- Оттук е на час. - Тя даде името на града.
- Аз съм тръгнала в тази посока, за да посетя сестра ми. Искаш ли транспорт? Имам дъщеря на твоята възраст. Можеш да използваш мобилния ми телефон и да накараш твоята приятелка да се срещне с нас, когато се приближим до дома ти.
- Благодаря ти. - Тя се зарадва на предложението. - Толкова съм ви благодарна.
- Това е моят пикап точно там. Имам сако, което можеш да заемеш. Сигурно замръзваш.
Това й напомняше на Смайли. Лицето му проблясна в съзнанието й. Тя изтласка тoзи спомен. - Добре съм. Това беше лъжа. Тя бе правила секс с непознат и целият й живот се бе обърнал с главата надолу в рамките на няколко часа.
Тя последва жената до пикапа й и се качи вътре в кабината. Те тръгнаха да излизат от паркинга и Вани извърна глава, надничайки към бензиностанцията. Всички врати на джипа бяха широко отворени и единият от охраната неистово махаше ръце, докато другият сякаш бе на телефона. Те бяха открили, че я няма.
- Как се казваш, скъпа?
Вани си наложи да се усмихне, обърна се към спътнчката си. - Вани.
- О, това е странно име, но е хубаво.
- Благодаря ти.
- Аз съм Мелинда. Харесва ли ти кънтри музика?
- Разбира се. Не й пукаше какво върви по радиото. Беше невъзможно да се отпуснете, докато не се качиха на магистралата и тя не бъде на сигурно място. В огледалото за странично виждане не се появиха големи черни джипове.
- Благодаря ви за това. Вани прегърна по-силно гърдите си.
- Моля. Ти си първият ми автостоп. Е, предполагам, технически не си такава, тъй като палецът ти не беше изправен. Мелинда се засмя.
Вани се опита да обърне внимание на дружелюбното бърборене и да отговоря, когато е уместно, но умът й продължаваше да се носи към Смайли и какво бяха правили заедно в задната част на превозното средство на НСО. Тялото й беше чувствително, особено между краката. Никакви пронизващи болки не пробягаха през нея, нещо, за което беше благодарна. Не я удариха горещи вълни или студени тръпки. В крайна сметка тя щеше да оцелее. Сега просто трябваше да се справи с последствията.
- Мъжете са идиоти. Изглеждаш толкова депресирана. Не бъди. Мелинда се протегна и потупа крака й. - Ти си млада и привлекателена. Ще намериш по-добър.
Вани само кимна.
- Гаджето ти ли изневери?
Вани се поколеба. - Той ме прецака.
- Така правят всички мъже.
Препратката към "изневярата" я заболя. Смайли не беше измамникът. Тя трябваше да се изправи срещу Карл. Пръстенът в джоба й ще трябва да бъде върнат. Почти съжаляваше, че бе избягала от НСО. Може би те биха разбрали по-добре какво се е случило с нея, отколкото нейният „скоро бивш годеник“.
* * * * *
Смайли слезе от леглото в Медицинския център. - И те просто я пуснаха?
Фюри си пое дълбоко дъх. - Шейн и Нед направиха грешка.
- Грешка? Тя може да е там навън и да има силни болки. Уязвима! - изкрещя Смайли, без да го е грижи да понижи тона си. - Някой може да се възползва от нея.
- Постави пакета с лед обратно на лицето си, призова Миднайт. - Моля те? Брас наистина те е ударил силно.
- Ще го убия. Той нямаше право да ме ударя.
- Изпитвал си болка и си проявявал симптоми от наркотика за размножаване. Той се е страхувал да не полудееш и да нараниш хората. Фюри се отблъсна от стената. - Бъди разумен. Ти би направил същото. Трябва ли да посочвам какво би могло да се случи?
- Не бих навредил на Вани.
Миднайт се намръщи. - Тя беше единствената жена в близост. Би могъл да се чифтосаш с нея, дори да беше в безсъзнание. Това щеше да ти нарани душата. Ти си добър мъж.