- Или ухапване от комар по задниците ни, когато тези кръвопийци се криеха в тоалетната.
Те се усмихваха една на друга.
Бет заговори първо. - Разкажи ми най-дълбоката си, най-мрачна тайна и аз ще ти кажа моята.
Това беше игра, в която те играеха. Вани облиза устни и каза първото, което и дойде наум. - Много ми хареса Смайли.
- О, скъпа.
- Той беше толкова мил, Бет. Сълзи изпълниха очите й. - Той трябваше да бъде ядосан, мислейки, че съм го дрогирала, но не беше. Уплаших се и изпитвах болка, но той се грижеше за мен. Не трябваше да правя секс с него, но исках. Инициирах го.
- Той беше горещ, нали?
Вани избърса сълзите си. - Много горещ.
- Знаех си. Добър ли беше в леглото?
- Най-добрият.
- Падна ли си малко по него?
- Вероятно.
Бет легна и се изви на страната си, задържайки погледа й. - Искаш ли да го видиш отново?
Вани не беше сигурна какво да отговори.
- Всичко ще е наред, ако го направиш. Няма да те съдя. Познаваш ме. Той изглежда чудесен, освен факта как сте се запознали, имам предвид.
- Не мисля, че някога би искал да ме види отново.
- Не можеш да си сигурна, ако не се опитаме да се свържем с него.
- Не. Трябва да забравя тази нощ, която се случи и да продължа с живота си. Твой ред е. Разкажи ми най-дълбоката си, най-мрачна тайна.
Отне няколко дълги секунди, за да отговори. - Наистина мразех Карл.
Вани се усмихна. - Знаех това.
- Слушай най-добрия си приятел следващия път. Това е всичко, което искам.
- Сделка.
- Спи. Тук съм. Ти си у дома. Всичко ще се оправи.
Вани затвори очи, но всичко, за което можеше да се сети, беше Смайли. Тя се надяваше да е добре, където и да се намираше.
* * * * *
Смайли влезе в апартамента си в общежитието за мъже и заключи вратата. Наркотикът бе преминал през системата му. Члена му вече не го болеше от постоянната ерекция и той беше изразходил агресията си върху боксовата круша. Тишината в ъгловия му апартамент беше абсолютна. Мъжът, който живееше до него, беше отишъл в Резервата, а този от другата страна на коридора си беше взел половинка. Те сега живееха заедно в друга част на Хомеланд.
Той грабна студена напитка от хладилника, но се загледа в черешовата сода в ръката си. Това му напомняше на Вани. Той я върна и вместо това извади бутилка вода. Изпи половината от нея и тръгна към балкона. Той не отвори вратата и не стъпи навън, просто стоеше там и се взираше в мрака.
Вани беше някъде там. Той смяташе, че постоянното притеснение за нея бе форма на изтезание. Мобилният телефон, който беше взел от Сигурността на път за дома, седеше в джоба му. Обещаха да му се обадят, ако я намерят. Остана толкова тих, колкото и обкръжението му.
Той сложи ръката си върху стъклото. - Къде си, скъпа?
Той се завъртя и премина през килима пред дивана. Те не се познаваха отдавна, но единственото, за което можеше да мисли, беше Вани. Образът й изглеждаше постоянно отпечатан в мислите му. Той си беше взел душ и сменил дрехите си, но все още можеше да я помирише.
Тихото почукване беше добре дошло и той се хвърли към вратата, завъртя ключалките и я отвори. Възможно е те да не са искали да се обадят, ако новините са лоши. Те биха искали да му го кажат лично, но не дежурен офицер стоеше там.
- Здрасти, Джерико.
- Чух какво се е случило. Може ли да вляза?
Беше самотен. - Разбира се. Той отстъпи встрани. - Добре съм.
Мъжа затвори вратата и се облегна на нея. - Би ли казал ако не беше така?
Този коментар го изненада. - Лекарството е извън системата ми.
- Сигурно те е оставило с много трудни спомени.
- Не беше толкова лошо. Искам да кажа, че помня всичко и болката не се доближаваше до това, което можеше да бъде.
Джерико избуботи дълбоко в гърдите си. - Ти и аз сме различни от останалите.
- Не разбирам.
- Да, разбираш. Той наклони глава. - Поддържаме емоциите си по-близо до повърхността. Аз съм по-добър в криенето им, отколкото ти. Чувствата ти се показват в очите ти. Изглеждаш тъжен. Това е необичайно за теб. Това което се е случило ти е повляло. Говори с мен.
Смайли се поколеба. - Притеснявам се за нея.
- Жената, която те е дрогирала?
- Тя каза, че не е.
- Екипът заяви друго в своя доклад. Сигурен ли си, че тя не е била отговорна?
- Не, но съм сигурен, че тя не е знаела какво ще се случи.
- Как?
- Видях страха в очите й. Шокът. Смайли прокара пръсти през косата си и отново започна да крачи. Помогна. - Тя нямаше представа какво ще стане с нас.
- Може би не до каква степен.
Това го спря на полвината път. - Какво искаш да кажеш с това?