Светът се наклони малко, когато тя се спъна назад. Как бе разбрал, че съм била дрогирана? Това да не би да бе изтекло в пресата? Тя не беше казала на никого, освен на Бет. Най-добрата й приятелка не би издала тази тайна. Възможно е НСО да е пуснало подробностите. Тя стисна бюрото, за да се закрепи.
- Кажи нещо! - извика Карл и я накара да скочи. - Помоли ме да ти простя и ми кажи как не е било по твоя вина.
Отне й няколко минути, за да се събере. Изглежда, че той имаше психологически срив. Това беше малко изненадващо, тъй като тя не смяташе, че той би приел толкова тежко раздялата им. Той беше някак отдалечен емоционално през цялото време, докато излизаха на срещи.
- Не бих го направила. Спах с друг мъж. Знам, че всичко свърши. Не очаквам да се ожениш за мен. Не бих могла да продължа с тази сватба, дори ако някак си би успял да превъзмогнеш случилото се. Не мога.
Той се изчерви ужасно и започна да диша по-бързо, почти задъхан от ярост. Това я уплаши малко.
- Къде са ми нещата? Аз ще си отида.
- Просто така?
- Какво още искаш да кажа? Никой от нас не може да се преструва, че нищо не се е случило. Всички говорят за това. Много съжалявам, ако това те нарани, Карл. Мисля, че просто трябва да се махна оттук и никога повече няма да ме видиш. Искрено вярвам, че това е най-доброто. Не бихме имали щастлив брак.
- Знаеше ли, че сте били дрогирани? - Той сякаш се вкара в истерия.
- Осъзнах. Това обаче не променя резултата.
- Какво ще направи полицията по въпроса?
- Не съм ходила при тях.
- Защо не? - Той напредна, отново се приближи и продължи да крещи. - Трябва да искаш този изнасилвач да влезе в затвора!
- Той не ми е дал наркотика и не е било изнасилване.
Карл я хвана за ръката. - Какво?
Вани наистина искаше да се измъкне оттам. - Чу ме. Просто ми кажи къде са моите неща. Искам да си тръгна. Тя дръпна китката си, опитвайки се да се откъсне от неговата хватка. - Пусни. Нараняваш ме.
Той я освободи и отстъпи назад. Изражението му се промени. Гневът изчезна, за да бъде заменен с нещо студено и пресметливо. - Хареса ти да бъдеш чукана от това създание, нали?
- Моите неща - каза тя. - Заминавам си.
- Казах ти, че е уличница. - Грегъри заговори отзад Вани. - Постоянно те предупреждавах, че не е достойна да бъде включена в това семейство. Сега виждаш истината в моята оценка.
Тя завъртя глава, стресната да го намери в стаята. Не го беше чула да влиза и Карл й каза, че баща му няма да бъде там. По-възрастният мъж я погледна пренебрежително.
- Не върви по начина, по който каза. Карл въздъхна. - Сега какво?
Вани погледна между тях и лошо чувство се надигна. Не беше сигурна какво става, но искаше да си тръгне. - Къде са моите неща? Тръгвам си.
Грегъри щракна с пръсти и бодигардът, който я пусна в къщата, влезе в стаята. Той държеше погледа си заключен върху Вани. - Срещнала си Брус. Не бих се опитвал да си тръгна още, ако бях на твое място.
Това беше заплаха. - Знаеш ли какво? Запази нещата ми. Махам се оттук. Тя се опита да обиколи Брус, но той й блокира пътя. Тя спря и пристъпи настрани, за да го подмине, но той се премести с нея. - Махни се от пътя ми. Не можеш да ме задържиш тук против волята ми.- Уплаши се.
- Аз мога. - Григорий звучеше уверено. - Ти и аз трябва да постигнем разбиране.
Тя се обърна и се загледа в Карл. - Кажи им да ме пуснат оттук.
Карл заобиколи бюрото и седна зад него. - Вече не сме ангажирани. - Той я погледна. - Не ми говори и не очаквай да ти помогна. Ти чукаше това същество. Никога няма да ти простя, че ме унижи по този начин. Изгубих клиенти, откакто се появи новината. Отплата е кучка и затова ще ми плaтиш. Заслужаваш каквото и да стане след това.
- Ти задник такъв. - Вани се изправи срещу баща му. - Кажи на своя бодигард да се махне от пътя ми.
- Седни. - Грегъри посочи стола до камината. - Трябва да обсъдим какво ни дължиш.
- Не. - Тя се отдръпна. - Върнах пръстена на майка ти на твоя син. Нямам нищо друго, което да принадлежи на вашето семейство.
- Ти ни костваш много време и пари. - Грегъри отново посочи. - СЯДАЙ!
- Можете да възстановите депозита си за сватбата. Казаха, че четири седмици предизвестие е крайната точка. Обърнах внимание на това. Изпратете ми сметката, ако не я върнат. Ще я сложа на кредитната си карта.
- Не говоря за сватбата. Гласът на Грегори се надигна и изражението му се разгневи. - Сложи си задника на този стол.
Тя отказа. - Знам, че всички са разстроени от случилото се, но мисля, че трябва да си вземем няколко дни, за да се успокоим. Ти особено. Не знам защо си толкова разстроен. Винаги си ме мразил. Би трябвало да организираш парти, за да отпразнуваш, че годежът е разтрогнат.
- Брус. - Грегъри поклати глава в нейната посока.