- Може би е претърпяла загуба на паметта. - Джерико пристъпи по-близо до Смайли.
Знаеше, че приятелят му се опитва да бъде мил. - Те са планирали това. Действителните подробности след приемането на лекарството могат да бъдат замъглени, но не и събитията, водещи до него. - Смайли усети тъпа болка в гърдите си, но той не й обърна внимание. Колкото и да искаше да повярва на Вани, той трябваше да се сблъска с фактите. Гневът дойде след това. - Какво ще правим?
- Доказателство, че те някак стоят зад това. - Спокойното поведение на Джъстис изчезна. - Точно над това Тим работи. Изпратих го в затвора Фулър да интервюира всички, които имаме от Драквууд. Именно от там е трябвало да се снабдят с наркотика. Просто трябва да го докажем.
- В противен случай - изръмжа Фюри, - те ще кажат, че това е лекарство е наше, до което имат достъп само Видовете.
- Има ли някакъв начин да говоря с Вани? Това беше изстрел на далечно разстояния, но Смайли се надяваше, че ако някой успее да я убеди да промени решението си, това ще бъде той самият. Тя му се стори сърдечна. - Бих могъл да й се обадя и може би тя ще размисли.
- Не знаем как да се свържем с нея, докато тя не пристигне в църквата Уудс, за да направи своето изявление. - Фюри задържа погледа му. - Тогава вече ще е късно.
- Мислех, че имаме мъже, които я наблюдават. Не можа ли някой от тях да й вземе телефона? Просто я помолете да говори с мен?
- Те я изгубиха. Тя избягваше пресата, разположена на лагера пред апартамента й, и успяла да се промъкне от всички тях, когато съквартирантката й извадила боклука. Бяха фокусирани върху нея. Единствената причина, поради която знаем, че вече не е вкъщи е, че съквартирантката й се е опитала да подаде доклад за изчезнало лице в полицията снощи и след това в безсилието си е излязла навън, за да каже на репортерите, че Травани е отишъл да посети годеника си, но не се е върнал у дома.
Смайли се напрегна. - Какво?
- Сигурно е решила да остане с него за една нощ. Не се е върнала. Съквартирантката й отново разговаря с репортери преди два часа и ги помоли да й помогнат да намери Травани. - Джъстис сви рамене.
Лошото чувство се върна. - Съквартирантката й моли за помощ, за да я намери? Нещо не е както трябва.
- Това заяви нейната съквартирантка пред репортерите. Тя се притеснявава, че Карл Уудс може да е навредил на Травани, заяви Бестиал. - Тя обаче очевидно е достатъчно добре, за да проведе пресконференция. Нямаме представа какво се случва с нея.
Смайли взе решение. - Искам достъп до екипа извън апартамента на Вани. Трябва да говоря с тях.
- Не е добра идея. - Джъстис поклати глава. - Най-добре е, ако оставим на хората от връзки с обществеността и адвокатите да се справят с това. Ще изслушаме пресконференцията на църквата Уудс и след това ще имам среща с нашите хора. Може да се нуждаеем от теб там.
- Свържи се с мен, ако ти трябвам. - Смайли напусна офиса и нямаше нужда да се обръща за да знае, че Джерико го следва. Той спря да върви, когато излязоха от сградата, завъртя се и го погледна. - Защо ме следваш?
- Какво ще правиш? - Джерико звучеше подозрително.
- Ще чакам Джъстис да ми се обади.
- Глупости. Познавам те твърде добре. Какъв е планът ти?
- Искам да поговоря с нейната съквартирантка.
- Това е лоша идея.
На Смайли не му пукаше. Неговата решителност трябва да се бе изписала на изражението му.
Джерико бръкна в задния си джоб и извади сгънат лист хартия и след това мобилен телефон. - Името й е Елизабет и това е нейният номер. Това е кодиран телефон. Знаех, че ще бъдеш ирационален, но бих искал да направя същото, ако бях на твое място. Вземи го, преди да си променя мнението. Само помни, че всичко, което кажеш може да бъде използвано срещу нас. Може да е замесена.
- Защо би се притеснила, че Карл Уудс ще навреди на Вани? Това означава, че той представлява опасност за нея, а не за нас.
- Аз имах същия въпрос. Ето защо записах нейният номер от доклада за нейното минало и взех един от нашите непроследими мобилни телефони. Екипите на работната група ги използват. Този номер е от апартамента й и аз се обадих за услуга. Един от членовете на екипа ще ми изпрати текст, ако напусне. Тя все още е вкъщи.
Смайли се премести зад сградата, за да не се вижда и се огледа, за да се увери, че е сам. Джерико изчака до ъгъла, привидно готов да прихване всеки, който дойде от тази посока. Смайли отвори хартията и набра номера. Звънна четири пъти преди машина с компютъризиран глас да се влючи.
- Елизабет, казвам се Смайли. Аз съм...
Телефонът веднага бе вдигнат. - Знам кой си.- Тя имаше приятен глас, но звучеше стресирано.